Определение № 9663 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9005/2026 г.
ВАСТрето отделение06.10.2026 г.докладчик Десислава Ахладова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение №22225 от 03.06.2026г. ,постановено по адм.дело №5670/2026г. по описа на Административен съд София град, ОСЪЖДА Ц. Г. Ш., с [ЕГН] със съдебен адрес:гр.София,[адрес] да заплати на Столична община сума в размер на 100 /сто/ евро, разноски за настоящата инстанция. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ТАНЯ КУЦАРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ ЮЛИЯН КИРОВ /п/ ДЕСИСЛАВА АХЛАДОВА
Мотиви
Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Ш., от гр. София, чрез адв. Шаркова срещу Определение №22225 от 03.06.2026г., постановено по адм.дело №5670/2026г. по описа на Административен съд София град, с което е оставена без разглеждане жалба от Ц. Г. Ш., представлявана от адв. Шаркова, срещу писмо с № РВТ25-ГР94-2958/15/ от 21.04.2026 г., издадено от кмета на район „Витоша“, СО и е прекратено производството по адм. д. № 5670/2026 г. по описа на АССГ. С частната жалба се твърди неправилност и незаконосъобразност на оспореното определение – отменителни основания по чл. 209 т. 3 вр. чл. 236 АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че в случая липсват белезите на индивидуален административен акт, като съдържащ властническо волеизявление на административен орган, с който се засягат негови законни права и интереси.Иска се отмяна на определението и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Кметът на район „Витоша“,СО чрез процесуалния си представител юрк. Юрукова, с писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрсконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за договорено адвокатско възнаграждение, с оглед роднинската връзка между частния жалбоподател и адвоката му. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд София град е приел, че са налице основанията чл. 159, т. 1, поради липса на годен за обжалване индивидуален административен акт /ИАА/, тъй като оспореното писмо има уведомителен характер и не поражда за жалбоподателката права и задължения. Поради това е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Оспореното писмо действително не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, за който е признато право на съдебно обжалване. Това е така, тъй като видът на акта се извежда от неговото съдържание, а в случая оспореното писмо не съдържа властническо волеизявление.Напротив видно от съдържанието на писмото пълномощникът на жалбоподателя адвокат Г. Шаркова е уведомена, че подадените от нея две заявления са обединени в едно производство, по което е издадено исканото удостоверение, като едната от двете внесени такси подлежи на възстановяване. Това означава, че писмото има уведомителен характер, тъй като същото не поражда за жалбоподателя и неговия пълномощник права и задължения, а има за цел да уведоми как е процедирана исканата административна услуга. В писмото не се съдържа разпоредителна част, която да предписва правило за поведение на жалбоподателя, а единствено уведомление за движението на преписката, приключила с позитивен за жалбоподателя акт. Съгласно разпоредбата на чл. 21 от АПК, индивидуален административен акт е изрично волеизявление или изразено с действие или бездействие волеизявление на административе орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или организации. Оспореното писмо не изпълнява състава на посочената правна норма, тъй като не съдържа такова волеизявление на органа. Предвид изложеното извода на пъровинистнационният съд, че оспореното писмо не е годен за оспорване акт, е правилен и законосъобразен. Поради това оспореното определение като правилно, следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането на ответника по касация Кметът на Район „Витоша“ СО за присъждане на разноски съгласно чл. 143 ал. 3 АПК, който следва да бъдат присъдени в размер на 100 евро на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение
Цитирани разпоредби
10- чл. 21 АПК
- чл. 143, ал. 3 АПК
- чл. 209, т. 3 АПК
- чл. 221, ал. 2 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 236 АПК
- чл. 159, т. 1
- чл. 229
- чл. 24
- чл. 37