Определение № 4592 от 14.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3833/2024 г.

Производство по чл. 255 ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 23847/26.09.2024 г. по регистъра на Окръжен съд (ОС) – Варна и идентична молба с вх. № 16218/26.09.2024 г. по регистъра на ВКС, подадени от Д. В. Ш. като процесуален представител на В. Я. Т., с искане за определяне на срок при бавност за извършване по гр.д. № 715/2024г. на ОС–Варна, на следните действия:

1. прилагане по книжата на делото на съобщенията за връчване на страните и техните жалби срещу определение № 2047/23.05.2024 г. на ОС – Варна и

2. изпращане на подадените частни жалби срещу горното определение до насрещните страни по тях.

В становището си, изготвено по реда на чл. 255, ал. 2 ГПК съдията - докладчик е посочил, че производството по делото с горния номер е въззивно, образувано е по жалби на В. Я. Т., Д. В. Ш. и В. Т. С. срещу решение № 277/24.01.2024 г. по гр. д. № 16072/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 43 състав. С определение № 2047/23.05.2024 г. втората съдебна инстанция е прекратила частично производството пред себе си като е отрекла процесуалната допустимост на част от подадените срещу решението на първостепенния съд въззивни жалби. Със същото определение съдът също е спрял производството в останалата му (висяща) част до стабилизирането на въпросите за предметните предели на въззивната проверка и надлежните страни по спора в тази инстанция. Поради постъпили предходни молби делото е било изпратено за произнасяне на Апелативен съд (АС) – Варна, където са образувани ч. гр. д. №№ 248 и 261, и двете по описа за 2024 г. на този съд. Производствата по двете дела са прекратени пред апелативния съд и изпратени по компетентност на ВКС, ведно с гр. д. № 715/2024 г. на ОС – Варна. Изтъкнато е също, че доколкото към датата на становището на съдията – докладчик – т.е. 26.09.2024 г. въпросното дело се намира в касационния съд, е налице обективна невъзможност за администриращия съд (в случая ОС – Варна) да приложи постъпилите по него жалби. С разпореждане № 3094/18.06.2024 г. съдът е изискал делото от АС – Варна с оглед постъпилата частна жалба определението за спиране. С писмо изх. № 1919/19.06.2024 г. по ч. гр. д. № 248/2024 г. на АС – Варна е обективиран отговор, че делото не може да бъде изпратено на ОС – Варна, защото следва да бъде изпратено по компетентност на ВКС. С разпореждане № 3186/21.06.2024 г. по гр. д. № 715/2024 г. на ОС – Варна е постановено всички постъпили към момента частни жалби да се изпратят на АС – Варна за прилагане към висящото дело пред последния. Тъй като междувременно гр. д. № 715/2024 г. е изпратено на ВКС по компетентност, приложените книжа са върнати от апелативния на окръжния съд в [населено място], а с писмо № 6509/28.06.2024 г. по делото са изпратени на ВКС. Сочи се, че отделно от горното, с писмо изх. № 8933/11.09.2024 г. са изпратени на ВКС, пред когото делото е било висящо по предходна молба по чл. 255 ГПК всички постъпили към този момент молби, подадени от Д. Ш. – пълномощник на В. Т., с оглед прилагането им по гр. д. № 715/2024 г. на ОС - Варна. Изразено е виждане, че не е налице забавяне от страна на състава, разглеждащ спора по гр. д. № 715/2024 г. на ОС – Варна при извършване на сочените от страната действия по движение на делото. Предвид на това, че делото фактически се намира пред ВКС (по образувани производства по молби за определяне на срок при бавност, подадени от пълномощника на В. Т.) своевременно са изпращани писма за прилагане на всички постъпили книжа към делото. Посочено е, че след връщане на делото от ВКС постъпилите жалби ще бъдат надлежно администрирани.

Върховният касационен съд в настоящия си състав като взе предвид данните по делото, намира, че молбите за определяне на срок по чл. 257, ал. 2 ГПК (идентични по съдържание) са допустими.

При преценка основателността им съдът намира следното.

Производството по гр. д. № 715/2024 г. на Окръжен съд – Варна е образувано по въззивни жалби на В. Я. Т., Д. В. Ш. и В. Т. С. срещу решение № 277 от 24.01.2024 г. по гр. д. № 16072/2021 г. на Районен съд – Варна, 43 състав, с което е разрешен спорът за претендираната от ищеца Я. С. Т. недължимост на вземането на ответницата В. Я. Т. – негова дъщеря, за издръжка и изтекли лихви, предмет на подробно посочени изпълнителни дела, по които той е длъжник. Първоинстанционният съд е признал частична недължимост на процесните вземания, а в останалата част е отхвърлил исковете.

С определение № 2047/23.05.2024 г. по горното дело въззивният съд е прекратил като недопустимо производството в частта по подадените въззивни жалби на Д. Ш. и В. С. като е приел, че те не са страни по делото, поради което нямат право да го обжалват. По отношение пък на жалбоподателката В. Т. съдът е приел, че за нея липсва правен интерес от жалба срещу решението на районния съд в отхвърлената част на предявените (срещу нея) искови претенции и също в тази част е прекратил делото.

Това определение е съобщено на Я. Т. – на 30.05.2024 г., на В. Т. чрез адв. И. Х. – на 10.06.2024 г., на Д. Ш.–на 11.06.2024 г. и на В. Т. С.–също на 11.06.2024г., като съобщенията до страните са пришити и се съдържат в кориците на гр. д. № 715/2024 г. непосредствено след обжалвания акт.

Срещу това определение са постъпили частни жалби с №№ 15303 и 15441, и двете от 17.06.2024 г., подадени по електронен път, за които липсват данни да са администрирани. Съдията докладчик от ОС – Варна регулярно е изпращал писма и разпореждал прилагане на книжа по делото, което се е намирало в различни инстанции по повод на различни сезирания от страна на ищцата и нейния пълномощник (жалби, молби с искане за отвод на състава, за определяне срок при бавност и пр.) като постоянно и непрекъснато е било изисквано от един или друг съд.

Междувременно ищцата В. Т. е подала по същото дело (гр. д. № 715/2024г. на ОС – Варна) друга, предходна молба - вх. № 14103/04.06.2024г. за определяне на срок при бавност във връзка с подадена от нея жалба срещу разпореждане № 7225/19.02.2024 г., постановено в първоинстанционното гр. д. № 16072/2021 на РС – Варна с искане да се определи разумен срок за произнасянето по нея. Тази молба е разпределена на съдия докладчик от ВКС на 27.06.2024 г. и е станала предмет на разглеждане по ч. гр. д. № 2379/2024 г. на IV г. о. на ВКС, по което е постановено определение № 4167 от 20.09.2024 г. С него е молбата е оставена без уважение.

При горните факти молбите по чл. 255 ГПК (идентични по съдържание) са неоснователни.

Не може да се направи извод, че съдебният състав на окръжният съд в [населено място] не е извършил своевременно дължимо процесуално действие – прилагане към книжата на делото на съобщенията за връчване на страните на определение № 2047/23.05.2024 г. по гр. д. № 715/2024 г. на същия съд. Те са изготвени, връчени и надлежно приложени в кориците на делото. Що се отнася до прилагане на самите частни жалби срещу съдебния акт и размяната на книжа по тях следва да се отчете, ОС – Варна е бил сезиран по електронен път в момент когато делото активно се е движело между инстанциите – окръжен и апелативен съд, а в последствие и ВКС по инициатива (жалби, молби за отвод на състава и молба по чл. 255 ГПК) на ищцата или нейния пълномощник. След като фактически делото за времето от 27.06.2024 г., когато е било разпределено на докладчик в касационния съд по предходна молба с правно основание чл. 255 ГПК (образуваното по нея ч. гр. д. № 2379/2024 г. на IV г. о.) до 20.09.2024 г., когато ВКС се е произнесъл по нея, е налице обективна невъзможност на състава на окръжния съд в [населено място] да извършва каквито и да било процесуални действия по движение на производството. Несъмнено причина за тази невъзможност са били именно постоянните жалби и молби на ищцата В. Т. и нейния пълномощник Д. Ш. срещу различни съдебни актове, постановени по делото, произнасянето по които е обусловило и необходимостта от придвижването му от една инстанция към друга и обратно. Ето защо, при физическото отсъствие на делото не може да се приеме, че е налице соченото неоправдано забавяне на окръжния съд – приложени са всички съобщения за връчване на определение № 2047/23.05.2024 г., а администрирането на жалбите срещу този акт се е забавило поради депозираната предходна молба по чл. 255 ГПК и делото е било висящо по нея пред ВКС.

В обобщение, след като твърдяното забавяне на съда вече е отстранено (досежно приложените съобщения за определението от 23.05.2024г.), а подадените жалби срещу него не са администрирани по посочените вече обективни причини, молбите по чл. 255, ал. 1 ГПК (с напълно идентично съдържание) са лишени от основание и ще следва да се оставят без уважение.

По искането за сезиране със случая на прокуратурата и на специализирани правоохранителни органи, изведено с доводи за значимостта му с оглед защитата на националната сигурност е необходимо да се посочи, че същото е извън предмета на настоящото производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,