Определение № 4788 от 09.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3945/2025 г.

Производството е по реда на чл. 193, ал.8, във връзка с чл. 187 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), във връзка с чл. 145 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Т. К. К., В. И. Д., Д. Г. Г., А. М. и М. Р., всички съдии от СГС против Решение на Съдийска колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), по точка 16.1 от Протокол № 6 от заседанието, проведено на 11.02.2025 год. При извършената служебна проверка в деловодната система на Върховния административен съд (ВАС), настоящият съдебен състав констатира, че по жалба на Д. К. Р. от гр. Варна срещу същото решение на ВСС е образувано административно дело № 3943/2025 год. по описа на ВАС. Двете висящи дела имат връзка помежду си - в тях участва един и същ ответник, а предметът на оспорване касае една и съща конкурсна процедура, а именно конкурс за повишаване в длъжност „съдия в апелативните съдилища – търговско отделение“. Поради това са налице предпоставките предвидени в чл. 213 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) приложим субсидиарно на основание чл. 144 от АПК, което налага съединяване на делата за разглеждане в общо производство и постановяване на общо решение по тях. Поради липсата на специално процесуално правило за това към кое от двете дела в подобна хипотеза следва да се извърши присъединяването, следва да се приложи правилото на чл. 126, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и по-късно образуваното дело да се прекрати и да бъде присъединено към по-рано образуваното за разглеждане на жалбите в общо производство, което да продължи под номера на по-ранното дело - в случая под № 3943/2025 год. По изложените съображения трябва да бъде постановено прекратяване на производството по настоящото дело. Поради това, че производството по жалбата продължава под номера на делото, към което се присъединява настоящото дело, то не е налице преграждане на по-нататъшното развитие на производството. Същевременно не е предвидена изрична възможност за обжалване на определението за присъединяване и по аргумент за обратното от чл. 229, ал. 1, т. 1 и т. 2 от АПК, настоящото определение не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол. Мотивиран така и на основание чл. 213 и чл. 126, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение