Определение № 18 от 08.02.2016 г. на ВКС по н. д. № 121/2016 г.

Производството е с правно основание чл. 43, т.3 от НПК. Образувано е въз основа на разпореждане от 22.01.2016г. на председателя на РС - гр. Русе по н.ч.х.д. № 2080/ 2015г. по описа на същия съд, с което е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на ВКС по компетентност за определяне на друг, равен по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд. Върховният касационен съд, І НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Наказателното производство е образувано в РС - гр. Русе по частна тъжба от С. И. И. срещу П. С. Б. за престъпление по чл.148 във връзка с чл.146 НК, като първоначално образуваното нчхд № 504/2015г. по описа на РРС е приключило с постановяване на присъда № 95/03.06.2015 година. По жалба на подсъдимата Б. цитираната присъда е била отменена, а делото - върнато за ново разглеждане на първоинстанционния районен съд. Едно от основанията за отмяна на първоинстанционния съдебен акт е констатацията за „незаконен състав”, обоснован с пряката родствена връзка на частната тъжителка с прокурор при районна прокуратура - гр. Русе. Прието е, на базата на доказателствените източници по делото, че се „налага внимателна проверка на сочените от защитата основания за отвод на всички членове на състава на наказателната колегия на РС-Русе, имащи пряко взаимодействие по правилата на служебните си задължения с въпросния прокурор от същото районно ниво на съответната прокуратура, поради което могат да се считат заинтересовани пряко или косвено от изхода на делото”. При новото разглеждане на делото (образувано под № 2080/2015г. по описа на РС-гр.Русе), с отделни актове от 06.11.2015г. до 21.01. 2016г., всички съдии от състава на съда са се отвели на осн. чл. 29, ал.2 от НПК от разглеждане на делото. Върховният касационен съд счита, че предвид невъзможността за образуване на състав в съда, на който делото е подсъдно по правилата на местната подсъдност, делото следва да бъде изпратено за разглеждане от друг, еднакъв по степен съд, а именно – районният съд в гр. Велико Търново. Водим от горното и на основание чл. 43, т.3 от НПК, ВКС, І НО,