Определение № 416 от 21.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2018 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е определение № 363/23.10.2017 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по ч.гр.д. № 3321/2015, с което е оставена без разглеждане молба за отмяна на влязло в сила решение по жалба срещу постановление за възлагане. Недоволни от определението са жалбоподателите С. Г. С. и С. И. С., които го обжалват в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като считат, че е поискана отмяна и на постановлението за възлагане, което не е изключено от кръга на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна, а и в практиката си ВКС е приемал, че влезлите в сила постановления за възлагане имат сила на пресъдено нещо, както и че в решение № 90/1972, ВС, ОСГК, което не е обявено за изгубило сила е прието, че актовете на съдебния изпълнител подлежат на отмяна, когато пороците им не могат да бъдат отстранени по друг ред. Постановлението за възлагане подлежи на обжалване на посочените в закона основания и може да бъде атакувано по исков ред също само на посочените в закона основания. Когато се претендира, че те страдат от други пороци, засегнатата страна не може да бъде лишена от право на защита. Ответниците по жалбата [фирма] и И. А. И. не вземат становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определение е постановено от състав на Върховния касационен съд като инстанция по отмяна и туря край на производството, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд. За да постанови обжалваното определение съдът е приел, че, съгласно т. 3 ТР № 7/31.07.2017, ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 7/2014 решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава XXIV ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Правилно съдът е приел, че решението, чиято отмяна е поискана е постановено по жалба срещу действия на съдебен изпълнител. Когато е постановено такова решение, на отмяна подлежи то, а не потвърденото постановление за възлагане. Също правилно съдът е приел, че съгласно т. 3 ТР № 7/31.07.2017, ВКС, ОСГТК по тълк.д. № 7/2014 решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действията на съдебния изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава XXIV ГПК. Извън предмета на тълкувателното решение e подлежи ли на отмяна влязлото в сила поради ноеобжалване постановление за възлагане. Действащата правна уредба може да бъде тълкувана и по посочения от жалбоподателката начин и такова тълкуване е намирало място в съдебната практика, но след приемането на посоченото тълкувателно решение тя не може да бъде приложена поради неговия задължителен характер – съгласно чл. Чл. 130, ал. 2 ЗСВ тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Като е съобразил изложеното съдът е постановил законосъобразно определение което следва да бъде оставено в сила