Определение № 48 от 22.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 529/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Хелио-тур-с” АД, ЕИК 102004621, чрез пълномощник адвокат М. С., срещу разпореждане от 01.10.2018 г. по в. гр. д. № 67/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд. С него е върната подадената от дружеството касационна жалба против решение № 19/11.05.2018 г. по в. гр. д. № 67/2018 г. по описа на Бургаски апелативен съд. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на определението, с искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че срокът за внасяне на държавна такса по подадената касационна жалба е изтекъл на 24.09.2018 г., неработен ден, освен това по делото е приложено платежно нареждане с по - ранна дата за внасяне на държавната такса, в изпълнение на предходно дадени указания. Повторно даденото указание е недопустимо и следва да се отмени, като се задължи въззивният съд да върне на жалбоподателя надвнесената сума. Ответниците по жалбата - А. З. В., С. З. Ж., [населено място], не вземат становище в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна поради следните съображения: За да върне подадената касационна жалба, въззивният съд е приел, че частният жалбоподател „Хелио-тур-с” АД не е изпълнил в срок указанието за внасяне на държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 30 лв., дадено му с разпореждане от 16.08.2018 г. Обжалваното определение е неправилно. С разпореждане от 16.08.2018 г. по в. гр. д. № 67/2018 г. въззивният съд е дал указания на жалбоподателя в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. за произнасяне по допустимостта на касационната жалба, с вписан номер на делото, обжалвано решение и постановилия го съд. Препис от съобщението е връчен на пълномощника на дружеството адвокат С. на 17.09.2018 г., който с молба от 25.09.2018 г. изпълнил така дадените указания. Неправилно възивният съд е приел, че срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 24.09.2018 г., и че нередовностите са отстранени след изтичане на срока. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 КТ - 22 септември - Ден на Независимостта на България е официален празник, който през 2018 г. е бил в събота. Според чл. 154, ал. 2 КТ /ДВ, бр. 105/2016 г., в сила от 01.01.2017 г./, когато официалните празници по ал. 1, с изключение на Великденските празници, съвпадат със събота и/или неделя, първият или първите два работни дни след тях са неприсъствени. Поради това 24.09.2018 г., макар и понеделник, е бил неприсъствен ден и предвид разпоредбата на чл. 60, ал. 6 ГПК срокът за внасяне на държавната такса изтича на 25.09.2018 г. - първият присъствен ден, от която дата е и преводното нареждане за внасяне на държавна такса по сметка на ВКС, приложено по делото. Въззивният съд неправилно е върнал касационната жалба като нередовна. Следва да се посочи, че още към момента на постановяване на разпореждането от 16.08.2018 г. дължимата държавна такса е била внесена по сметка на ВКС, с посочване на обжалваното решение и номера на делото, по което то е постановено, в изпълнение на разпореждане от 04.07.2018 г., видно от платежно нареждане от 25.07.2018 г. Ето защо, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.