Определение № 12090 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11407/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Р. Г., чрез процесуален представител, срещу определение №8497 от 10.10.2025г., постановено по адм.д. №1507/2025г. по описа на Административен съд-Бургас/АС-Бургас/, в частта, в която е оставена без разглеждане жалбата на Г. против Заповед №КВ-662/29.10.2024г. на министъра на отбраната на РБ, в частта, в която е поискана отмяната й като просрочена, и производството по делото е прекратено в тази му част. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и неправилно. Моли за отмяната му. Не претендира разноски. Ответникът – министърът на отбраната на РБ, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови определение №8497 от 10.10.2025г. в обжалваната част, съдът е приел, че видно от представените по делото заверени копия на документи, копие от заповедта е било получено на 05.11.2024г. от лицето Г.. Съдът не е споделил твърденията на жалбоподателя за връчване заповедта на 08.06.2025г., поради липса на доказателства подкрепящи твърдението, и поради наличие на доказателства по делото, че жалбоподателят е запознат със съдържанието на заповедта на по-ранен етап, на дата 03.12.2024г., когато е подписан от жалбоподателя рапорт до командира на ВФ 22220 (в който е цитирана оспорената заповед) с молба за разрешаване ползване на допълнителен платен отпуск. Съдът е достигнал до извод, че от 03.12.2024г. за жалбоподателя е започнал да тече преклузивният срок за оспорване, който е изтекъл на 17.12.2024г.- вторник, присъствен ден. Определението е неправилно. Правилата за съобщаване на заповед от категорията на процесната са уредения в ЗОВСРБ, при което общите норми на АПК са изключени. Съгласно чл.170, ал.2 ЗОВСРБ заповедта за освобождаване от военна служба (чл.146, т.3 ЗОВСРБ) се връчва на военнослужещия срещу подпис и се отбелязва датата на връчване. В случай, че военнослужещият откаже да подпише заповедта, отказът се удостоверява с подписа на двама свидетели, а при неявяване заповедта се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка. Противно на тезата на първостепенния съд по делото не са представени доказателства относно релевантния са спора факт за датата на връчване на заповедта за освобождаване от военна служба. Представеното към молба изх.№07-00-13 от 19.09.2025г. копие на част от лист формат А4, не удостоверява връчване на процесната заповед на К. Р. Г.. На листа не е отразено коя заповед, на кого е връчена, и на коя дата. Не се установява този лист да е част от оспорената заповед. Липсват данни спрямо частния жалбоподател да е изпълнена процедурата по чл.170, ал.2 ЗОВСРБ. Не се установява процесната заповед да е връчена на военнослужещия Г. срещу подпис, с отбелязване дата на връчване, не се установява отказ от военнослужещия да попише заповедта, удостоверен с подписа на двама свидетели, както и връчване в хипотеза на неявяване на служителя. При липса на данни относно изпълнение на специалната процедура на връчване, и предвид изявлението на ответната страна в молба изх.№07-0013 от 1.09.2025г., че военнослужещият с написал собственоръчно, че на 05.11.20124г. се е запознал със заповедта и е получил 2 бр. копия от нея, съдът в производството по чл.159 АПК е следвало да събере доказателства в тази насока, като изиска такива от АО, комуто е възложена тежестта за представянето им. Предвид горното обжалваното определение трябва да бъде отменено като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК, а делото върнато на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по отношение жалба, подадена от Г. против Заповед №КВ-662/29.10.2024г. на министъра на отбраната на РБ, в частта относно наведените доводи за незаконосъобразност, като първостепенния съд събере и изследва необходимите доказателства за извършване преценка относно срочността на жалбата, предвид възприетия от специалния закон начин на съобщаване на административния акт - чрез връчването на този акт съобразно процедурата, регламентирана в приложимата разпоредба на чл.170, ал.2 вр. ал.1 ЗОВСРБ. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. последно, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение