Определение № 382 от 15.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12031/2025 г.

Образувано е по частна жалба на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма по "Европейски инструмент за съседство "Черноморски басейн" 2014 – 2020 (ПЕИСЧБ) срещу Разпореждане №9999 от 20.10.2025 г. по адм. дело №10334/2025 г. на председателя на Седмо отделение на Върховния административен съд (ВАС). С обжалваното разпореждане председателят на Седмо отделение на ВАС е оставил без разглеждане касационната жалба на ръководителя на НО по ПЕИСЧБ срещу Решение №4645 от 21.05.2025 г. на Административен съд (АС) – Бургас по адм. дело № 403/2025 г. и е прекратил производството по адм. дело № 10334/2025 г. на ВАС. Частният жалбоподател – ръководителят на НО по ПЕИСЧБ счита, че разпореждането е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и със съдопроизводствените правила. Сочи, че с разпореждането съдът е приел, че касационната жалба на ръководителя на НО по ПЕИСЧБ е недопустима, поради депозиране извън 7-дневния преклузивен срок на Заповед № РД-02-14-122/23.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Излага, че във връзка с Разпореждане № 7678 от 12.09.2025 г. по адм. дело №403/2025 г. на АС – Бургас (получено на 24.09.2025 г.) заверено копие на заповедта е изпратено в срок – на 01.10.2025 г. Твърди, че между Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и „Български пощи“ ЕАД е сключен договор № РД-02-29-309 от 27.03.2025 г. с предмет: „Предоставяне на универсална пощенска услуга за нуждите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството“. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, „Изпълнението на пощенските услуги се осъществява от и на адресите за доставка на Възложителя, включително и териториални поделения, съгласно Приложение №2 към договора, ежедневно един до два пъти на ден в часовете сутрин до 10:00 и следобед до 15:00 часа“. Съгласно раздел II, т. 6 от техническата спецификация към договора, „Български пощи“ ЕАД има задължението ,Да клеймова в обслужващия пощенски офис пощенските пратки в деня на приемането от офисите на Възложителя“. Пощенска пратка № PS1040816M8MH е предена за изпълнение на „Български пощи“ ЕАД от служител на МРРБ на 01.10.2025 г., което обстоятелство е видно от приложения към настоящата жалба опис. В подкрепа на това е постъпило Писмо, изх. № 04-05-7 от 09.10.2025 г. от г-н Д. И. - директор на Регионално управление „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД. От изложеното в писмото се установява, че Пощенска пратка № PS1040816M8MH, с подател МРРБ, е приета на 01.10.2025 г. от Софийска централна пощенска станция - градска служебна поща (СЦПС - ГСП), но е обработена и регистрирана в системата PostalServices - софтуера на дружеството на 02.10.2025 г. Датата на експедиране от службата ГСП към Софийска централна пощенска станция на препоръчана пратка с Известие за доставяне № PS 1040816М8МН е 06.10.2025 г. Съгласно правилото на чл. 62, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по пощата. Правилото се отнася и за куриерските услуги, извършвани от лицензирани пощенски оператори, по смисъла на Закона за пощенските услуги, какъвто в настоящия случай е „Български пощи“ ЕАД. С оглед изложеното счита, че не се налице основания за оставянето на касационната жалба без разглеждане и прекратяване на производството. Прави искане разпореждането да бъде отменено. Ответникът – Сдружение „Асоциация за култура, технологии, образование и развитие - Пловдивски университет - Странджа“ изразява становище за неоснователност на частната жалба. Сочи, че след като пощенска пратка е с клеймо от 02.10.2025 г., то приемането й е станало именно тази дата. Това се потвърждава и от Писмо, вх. № 04-05-7 от 09.10.2025 г., в което е посочено, че „Датата на приемане на препоръчана пратка с известие за доставяне PS1040816М8МН с подател Министерството на регионалното развитие и благоустройство, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19, 1202 София е датата на регистриране на пратката в системата PostalServices – 02.10.2025 година“. Посочената дата 01.10.2025 г. в приложеното известие за доставяне е ирелевантна. Тази дата се вписва от подателя на пратката, а не от пощенския оператор, поради което същата не се ползва с материална доказателствена сила, каквато има датата на пощенското клеймо. Прави искане разпореждането да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. От ръководителя на НО по ПЕИСЧБ е била депозирана касационната жалба срещу Решение № 4645 от 21.05.2025 г. по адм. дело № 403/2025 г. на АС – Бургас. С разпореждане от 12.09.2025 г. на първоинстанционния съд, на оспорващия е указано в 7-дн. срок от уведомяването да отстрани констатирани по жалбата нередовности, като представи по делото Заповед № РД-02-14-122 от 23.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството или друг документ, от който да е видно възлагането на функциите на ръководител на НО към датата на иницииране на касационното оспорване, с изрично предупреждение, че при неизпълнение на указанията в срок, жалбата ще бъде върната. Съобщение за разпореждането на съда е редовно връчено на адресата му на 24.09.2025 г. Процесуалният представител на касационния жалбоподател е изпратил по пощата молба с приложен официален препис на Заповед № РД-02-14-122/23.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Пощенското клеймо на плика е 02.10.2025 г. С обжалваното Разпореждане №1361 от 07.02.2024 г. председателят на Седмо отделение на ВАС, като е установил описаните по-горе факти, е приел, че касационната жалба е подадена от лице, което не е установило твърдяното си качество на ръководител на НО по ПЕИСЧБ. Посочено е, че на жалбоподателя е указано извършването на конкретно процесуално действие, срокът за това и последиците при неизпълнение. В определения преклузивен срок, който изчислен по правилата на чл. 60, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК е изтекъл на 01.10.2025 г. (сряда, присъствен ден), жалбоподателят не е изпълнил разпореждането на съда. Молбата с приложените към нея доказателства е изпратена с пощенска пратка с клеймо от 02.10.2025 г., поради което е депозирана след изтичане на законоустановения и определен от съда срок. Фактът на просрочие се установява и при проследяване на пощенската пратка по поставения уникален номер. Изтичането на визирания в разпоредбата на чл. 213а, ал. 1 АПК срок обуславя настъпване на процесуалната преклузия на възможността за отстраняване на нередовността на касационната жалба. Според предписанието на чл. 64, ал. 1 ГПК процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените от закона или определените от съда срокове, не се вземат предвид от съда, а биха представлявали основание за възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. След като указанията на съда са съобщени надлежно на страната и не са изпълнени в законоустановения срок, следва да се счита погасена самата възможност за извършване на процесуалното действие. Изпълнението на указанието за отстраняване на констатираната нередовност, след изтичане на определения срок, няма процесуалноправно значение. Преклудирано е потестативното процесуално право на жалбоподателя да отстрани нередовността на жалбата - абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на съдебното производство, за наличието на което съдът е длъжен да следи служебно. Поради това и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2, предл. 1 АПК е оставил без разглеждане касационната жалба на ръководителя на НО по ПЕИСЧБ срещу Решение №4645 от 21.05.2025 г. на АС – Бургас по адм. дело № 403/2025 г. и е прекратил производството по адм. дело № 10334/2025 г. на ВАС. Разпореждането е неправилно. Подаването на жалба до съда е процесуално действие на страната, поради което следва да отговаря на изискванията на закона за съдържание и приложения, регламентирани в чл. 212 и чл. 213 АПК. В конкретния случай подадената от ръководителя на НО по ПЕИСЧБ касационна жалба не е отговаряла на изискването на чл. 213, т. 2 АПК. Към жалбата не е бил представен документът, от който да е видно възлагането на функции на ръководител на НО по ПЕИСЧБ на заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството в лицето на Ю. Витанова, а именно Заповед № РД-02-14-122 от 23.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Поради това правилно с разпореждането си от 12.09.2025 г. първоинстанционният съд я е оставил без движение, като на оспорващия е указано в 7-дневен срок от уведомяването да отстрани нередовностите като представи по делото посочената заповед. Не се спори, че съобщението за посоченото разпореждане е надлежно връчено на адресата на 24.09.2025 г., както и че срокът за изпълнение на указанията на съда е изтекъл на 01.10.2025 г. Спорният момент е датата на подаване на молбата, с приложената към нея Заповед № РД-02-14-122 от 23.01.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която са изпълнени указанията на съда. Както е посочил и председателят на Седмо отделение на ВАС, молбата с приложените към нея доказателства е подадена в плик с клеймо от 02.10.2025 г., поради което, предвид наличните по делото доказателства, е направен правилен извод, че тя е депозирана след изтичане на законоустановения и определен от съда срок. Към частната жалба срещу разпореждането обаче е представен опис на МРРБ, в който под номер 2 е описана препоръчана пратка с номер PS1040816M8MH. Представено е и Писмо, изх. № 04-05-7 от 09.10.2025 г., от директора на Регионално управление „Западен регион“ на „Български пощи“ ЕАД. В писмото е изложено, че датата на приемане от служба Градска служебна поща (ГСП) към Софийска централна пощенска станция (СЦПС) на препоръчана пратка с Известие за доставяне № PS1040816M8MH за гр. Бургас от Министерство на регионалното развитие и благоустройството, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19,1202 София, съгласно приемно - предавателен протокол, в който под номер 2 в колона 3 е описана препоръчана пратка с проследяващ номер PS1040816M8MH, предвид отпечатъка от положеното клеймо на ГСП към СЦПС, е 01.10.2025 година. При така установените по делото релевантни факти изводът на председателя на Седмо отделение на ВАС за неизпълнение в срок на дадените с разпореждането на АС – Бургас указания, макар и правилен към момента на постановяване на разпореждането, се явява несъответен на фактите по делото. С оглед на горното, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено и делото следва да бъде изпратено на председателя на Седмо отделение на ВАС за по-нататъшно администриране на касационната жалба на ръководителя на НО по ПЕИСЧБ срещу Решение №4645 от 21.05.2025 г. на АС – Бургас по адм. дело № 403/2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд