Определение № 421 от 07.10.2025 г. на ВКС по н. д. № 869/2025 г.

Производството е по чл. 351, ал. 6 от НПК. Образувано е по частни касационни жалби на частния тъжител С. Л. Я. срещу разпореждания № 419/24.06.25г. и № 483/16.07.25г., с които са върнати касационни жалби на жалбоподателя против въззивно решение № 92/20.05.2025г., постановено по внчхд № 227/2025г. по описа на Окръжен съд - Хасково. С първата частна касационна жалба (вх. № 51207/02.07.25г. на ВКС) се атакува разпореждане № 419/24.06.2025г. на Окръжен съд – Хасково, постановено по внчхд № 227/25г. по описа на същия съд, с което се връща на жалбоподателя депозираната от него касационна жалба с вх. № 6181/18.06.2025г. срещу решение № 92/20.05.2025 година по описа на Окръжен съд- Хасково. В посочената частна касационна жалба се изтъкват доводи, че разпореждането е неправилно, тъй според становището на жалбоподателя „….посочената окончателност на въззивното решение е правноирелевантна предвид разпоредбата на чл. 346, т. 4 НПК, както и това, че разпоредбата на чл. 351, ал. 5, т. 3 НПК е неприложима досежно въззивното решение…“. Във втората по ред частна касационна жалба (вх. № 51399/30.07.2025г. на ВКС) се атакува разпореждане № 483/16.07.2025г. на Окръжен съд- Хасково, постановено по внчхд № 227/25г., с което е върната касационна жалба вх. № 6898/07.07.25г. срещу същото въззивно решение - решение № 92/20.05. на ОС - Хасково по същото внчхд № 227/25 г. по описа на съда. Развитите в нея съображения за неправилност на разпореждането са идентични по съдържание с отразените в първата частна касационна жалба. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, установи следното: Пред Районен съд - Хасково е било образувано нчхд № 343/2024г. по частна тъжба на С. Л. Я. срещу Й. П. И. за престъпление по чл.147, ал.1, пр.1 във връзка с чл.148, ал.1, т.1 във вр.ал. 2 от НК. С присъда № 64/19.11.2024г. по нчхд № 343/24г., Хасковския районен съд е признал подсъдимия Й. П. И. за невиновен и оправдан на осн. чл.304 от НПК по обвинението, предмет на частната тъжба- да е извършил престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявения от частния тъжител и граждански ищец С. Л. Я. против Й. П. И. граждански иск за сумата от 5 500 лв., представляващи обезщетение за описаното в тъжбата деяние, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането до окончателното й изплащане. С посочената присъда частният тъжител С. Л. Я. е осъден да заплати сумата от 600 лева, представляващи направени по делото разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение за упълномощен по делото повереник. По въззивна жалба на частния тъжител С. Я. било образувано внчхд № 227/25г. по описа на Окръжен съд – Хасково. С решение № 92/20.05.2025г., постановено по същото дело, Окръжен съд - Хасково, действащ като въззивна инстанция, потвърдил изцяло първоинстанционната оправдателна присъда, постановена по нчхд № 343/24г. по описа на Районен съд- Хасково. Съобщението за изготвеното решение по реда на чл.340, ал.2 от НПК било връчено на жалбоподателя на 09.06.2025 година. На 18.06.25г. частният тъжител С. Я. депозирал в Окръжен съд - Хасково касационна жалба (вх. № 6181/18.06.2025г. на ОС - Хасково) срещу въззивното решение. На същата дата, частният тъжител депозирал във ВКС втора касационна жалба, с идентично съдържание като тази, отправена до окръжния съд. След препращането й от ВКС на Окръжен съд - Хасково, втората касационна жалба била заведена под № 6898/07.07.25г. по описа на ОС- Хасково. Именно по двете касационни жалби са постановени и атакуваните с частните касационни жалби разпореждания на ОС - Хасково, с които те са били върнати на жалбоподателя като процесуално недопустими. Частните жалби срещу разпорежданията за връщане на касационните жалби са неоснователни. Обжалваният с върнатите касационни жалби съдебен акт е въззивно решение на окръжен съд, постановено от него като въззивна инстанция по дело от частен характер, с което са утвърдени фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и присъдата е била изцяло потвърдена. Известно е, че съгласно чл. 346, т. 2 от НПК на касационна проверка подлежат новите присъди, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция по дела от общ характер, освен онези, с които деецът е бил освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК. Следователно, потвърдителните и изменителните решения, постановени от окръжния съд като въззивна инстанция, са изключени от обхвата на касационната проверка. Неоснователно се претендира, че настоящият случай попада в предметния обхват на чл. 346, т. 4 от НПК. Съгласно нея, в предмета на касационно обжалване се включват и решенията и определенията на окръжния или апелативния съд, но само тези които са постановени за първи път във въззивното производство и то в хипотезите на спиране, прекратяване или преграждане пътят на наказателното производство. Очевидно е, че предмет на касационните жалби, които са върнати от окръжния съд в процедура по чл.351, ал. 5, т. 3 от НПК, е акт на въззивен съд, упражняващ въззивен контрол, с който по същество са утвърдени фактически и правни изводи на първоинстанционния съд, т.е. акт, с който въпросите по същество не са решени за първи път от въззивния съд. Друг е въпросът, че с обжалвания акт наказателното производство не е било прекратено, спряно или пък с него да се прегражда развитието му. Следователно въззивният съд е извършил законосъобразна преценка за това, че касационните жалби са недопустими, тъй като с тях се оспорва законосъобразността на акт, който по законодателен път е изключен от предмета на касационно обжалване. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 351, ал. 6 от НПК