Определение № 18 от 11.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 53/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Г. А. против определение № 1795/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№ 1380/2022 г. от 14-ти състав на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е оставил без разглеждане частна жалба, подадена против разпореждане за връщане на частна жалба против определение, с което е оставено без уважение искане за поправка на протокол на основание чл.151 ГПК. Определението, с което е оставена без разглеждане молба за поправка на протокол не е от категорията на актовете, подлежащи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Допустимостта на частната жалба се определя от характера на обжалвания акт съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК, т. е. в случаите, в които определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и когато обжалването е изрично предвидено в закона. Обжалване на определението на съда по чл. 151 ГПК не прегражда развитието на делото по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не препятства развитието на съдебното производство. Освен това в процесуалния закон не е налице изрично предвидена възможност за самостоятелното му обжалване. В този смисъл е и практиката на ВКС ( определение № 281 от 15.06.2015 г. по ч. гр. д. № 1593/2015 г. на ВКС, I г. о.; определение № 663 от 14.12.2015 г. по ч. т. д. № 3340/2015 г. на ВКС, I т. о. и др.). Предвид изложеното, определението на САС следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, състав на ВКС