Определение № 1052 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решението на Софийския апелативен съд от 27.10.2011 г. по гр.д. № 405/2011, с което е потвърдено решението на Софийския градски съд от 03.11.2010 г. по гр.д. № 11287/2009, с което са отхвърлени предявените искове по чл. 240 и чл. 86 ЗЗД. Недоволен от решението е касаторът А. С. С., представляван от адв. Г. В. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за правното значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на договора за заем, който се разрешава противоречиво от съдилища. Ответникът по жалбата А. П. А., представляван от адв. И. П. от М. я оспорва, като счита, че повдигнатият правен въпрос няма претендираното значение, тъй като съдът е съобразил реалния характер на договора за заем и безспорно установеното обстоятелство, че между страните е имало други отношения във връзка със закупуването на мотори. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че решението подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че нито в представената разписка, нито от други доказателства по делото е установено ищецът да е предал на ответника сума пари в заем. Задължаването на ответника да върне определена сума на ищеца може да е свързано с други отношения между страните, които са извън предмет на делото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият правен въпрос обуславя решението по делото и се разрешава противоречиво от съдилищата, както се установява от представеното решение № 568/16.10.2008 на Върховния касационен съд, Търговска колегия по гр.д. № 278/2008. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение