Определение № 29 от 21.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 691/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Евро Ремонт Строй България“ ЕООД, [населено място] (неправилно преценена като частна касационна жалба) срещу определение № 1 от 04.02.2021 г. по в. т. д. № 527/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставена без уважение подадената от същото дружество молба за изменение на постановеното по делото решение № 271 от 30.11.2020 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди, че атакуваното определение е неправилно. Според него, въззивният съд не съобразил обстоятелството, че в случая се касае за евентуално съединяване на искове и поради това дължими на ответника са разноски само за едните искове – главните или евентуалните. В частната жалба са изложени и конкретни основания за допускане на касационното обжалване, които обаче не подлежат на обсъждане, доколкото, съгласно задължителните указания по т. 24 от Тълкувателно решение № 6 от 06.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, определението на въззивния съд за допълване или изменение на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, а не по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Ответникът по частната жалба – Община Пловдив – оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 22.03.2021 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да остави без уважение молбата на „Евро Ремонт Строй България“ ЕООД за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, въззивният съд е приел, че при изчисляването на разноските е отчетен размерът на всички предявени и разгледани от двете съдебни инстанции искове, по които е осъществена защитата – и главните, и евентуалните искове – общо за сумата 1 636 891.20 лв. Според съдебния състав, разноските се изчисляват за осъществената защита по всеки от предявените искове, включително когато те са евентуално съединени, както е в случая. Настоящият състав намира, че атакуваното определение е правилно. Съгласно императивна правна уредба (чл. 78, ал. 1- ал. 4 ГПК), отговорността за направените от страните разноски по делото е в пряка зависимост от изхода на спора. Това общо процесуално правило е приложимо за всички случаи, в т. ч. и за хипотезата на обективно съединени искове, независимо от начина на съединяването им – кумулативно или евентуално. След като производството по никой от съединените искове не е било прекратено и след като страните са осъществили защита по тях, то на същите се дължат разноските, направени във връзка с всеки от съединените искове, съобразно изхода на спора. В случая, всички предявени от „Евро Ремонт Строй България“ ЕООД искове са разгледани, като главните искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуалният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени, а частично е уважен евентуалният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД. При този изход на делото, законосъобразен е изводът на въззивния съд, че разноските на страните следва да бъдат определени с оглед изхода на делото, като се изчислят на база цената на всички обективно съединени искове. Що се отнася до практиката на ВКС (определение № 467 от 20.09.2011 г. по ч. гр. д. № 506/2011г. на ВКС, III г. о.), на което се позовава частният жалбоподател, същата е неотносима, тъй като касае съвсем различен правен въпрос, а именно – дали в хипотезата на субективно съединяване на искове всеки от ищците следва да заплати държавната такса, дължима върху целия материален интерес. С оглед изложеното, въззивното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение