Решение № 6580 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2015 г.

Решение № 6580 от 2.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7886/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП-Пловдив моли да бъде отменено решение № 923/13.05.2015 г. по адм. д. № 2678/2014 г. на Пловдивския административен съд, с което е отменен РА № 161400672/29.04.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли спорът да бъде решен по същество като жалбата против РА бъде отхвърлена и му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба С. Ц., действаща като ЕТ "Аристо-95-Станка Цонкова" по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 161400672/29.04.2014 г. на ТД на НАП-Пловдив, с който са определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви за периода 2008 г., 2009 г. и 2010 г. и задължения за осигурителни и здравни вноски с лихви за същия период, след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК. В мотивите си съдът е обсъдил констатациите в РА, събраните по делото доказателства и е приел, че с настоящото решение РА в частта на констатациите по ЗДДФЛ се потвърждават, с което съдът е приел наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. След този си извод съдът правилно е приел, че данъчната основа за облагане е определена като сбор от моментните превишения на разходи над приходи за всяка от годините в отклонение от годишния характер на данъка върху доходите по ЗДДФЛ, който изисква да се определят данъчните задължения за доходите получени през годината, което налага превишението на разходите над приходите да се определя за цялата година и е отменил РА изцяло. В случая видно от паричния поток за всяка от годините в РД /стр. 68 - 71 от делото/ за 2008 г. годината приключва с превишение на приходи над разходи от 38 575,70 лв, поради което съдът като е отменил РА в частта, с която е определен дължим данък по чл. 48 ЗДДФЛ с лихви за 2008 г. е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. За 2009 г. в РА е определен данък с лихви на същото основание в размер 761,26 лв с лихви върху превишение на разходи над приходи в размер 8274,58 лв. Правилен е изводът на съда, че превишението е изчислено като сбор от моментни превишения на разходи над приходи, а не на годишна база. По данните за паричния поток за 2009 г. в РД годишното превишение на разходите над приходите за 2009 г. е в размер 8314,58 лв, поради което за 2009 г. е налице основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за провеждане на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Предвид чл. 160, ал. 5 от ДОПК определите в РА задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ с лихви не могат да се увеличават. Съдът като е отменил РА в тази част е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. За 2010 г. в РА е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ върху превишение на разходи над приходи в размер 103,98 лв, изчислено към 31.01.2010 г. при годишен резултат превишение на приходи над разходи с 20 528,86 лв. Решението в тази част е правилно предвид изложените по-горе съображения и следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Ревизираното лице има право на разноски за двете инстанции в размер 1601,86 лв. Касаторът има право на юрисконсултско възнаграждение за всяка от инстанциите в размер по 300 лв - общо 600 лв или по компенсация касаторът следва да заплати на ревизираното лице 1001,86 лв разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,