Определение № 103 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 34/2010 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Молителите К. Г. А., Ц. Н. А., Г. Н. А. и М. Н. А. искат да бъде изменено определението, постановено на 01.04.2010 г. по настоящото дело в частта за разноските. Ответникът по молбата “Г” О., София прави отвод за недопустимост на молбата като просрочена и я оспорва по същество, като счита, че разноски може да се претендират само за съответната инстанция въз основа на представен списък на разноските и надлежен приходен документ. Евентуално ответникът прави искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като уговореният размер е прекомерно висок с оглед фактическата и правната сложност на делото. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че с определението си по чл. 288 ГПК от 01.04.2010 г. не е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. Молителите са били ответници по жалбата, поискали са разноски в касационното производство и са представили доказателство за изплатен адвокатски хонорар в размер на 10.000,00 лева на адв. Д, намира, че разноски се дължат. Няма пречка разноските за всички инстанции да бъдат поискани в касационното производство, независимо от това дали са искани при приключването на делото пред първата и въззивната инстанция и не е задължително представянето на списък за разноските. Последицата от непредставянето списък е необжалваемост на решението в частта за разноските. Размерът на изплатеното възнаграждение в размер на 10.000 лева съгласно представената разписка обаче е прекомерно с оглед на действителната фактическата и правната сложност на делото, поради което той следва да бъде намален на 5.000,00 лева. Определението следва да бъде изменено в частта за разноските, като на молителите бъдат присъдени разноски в размер на 5.000,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение