Определение № 1670 от 03.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1173/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. Х. К. срещу определение №5779 от 11.12.2024 г. по гр. д. №4736 по описа за 2024 г. на III ГО на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане неговата молба за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 от ГПК на влязлото в сила решение на ВКС от 31.07.2024 г. по гр. д. № 3851/2023 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителя срещу М. П. иск по чл.29 от ЗЗД за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот на цена от 120 000 лв., сключен с нотариален акт № 135 от 17.11.2017 г. на нотариус В. М.. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и делото да бъде върнато за произнасяне по молбата за отмяна. М. П. П. не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становището на молителя, приема следното: И. Х. К. е поискал отмяна на влязлото в сила решение на ВКС от 31.07.2024 г. по гр. д. № 3851/2023 г. в частта, с която е отменено въззивното решение и е отхвърлен предявеният от него иск по чл.29 от ЗЗД срещу М. П. за унищожаване на договор за продажба на недвижим имот на цена от 120 000 лв., сключен с нотариален акт № 135 от 17.11.2017 г. на нотариус В. М.. Искането е основано на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК- откриване на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Конкретното твърдение е, че през септември 2024 г. с него се свързало лицето Р. И. Ц., който бил очевидец, че ответницата е упражнявала натиск върху него през 2017 г. и го е въвела умишлено в заблуждение при сключване на сделката. Останалите съображения в молбата за отмяна представляват оплаквания за неправилни изводи в решението на ВКС, за разлика от изводите на въззивния съд, които молителят счита за обосновани. Съставът на ВКС е счел молбата за недопустима по съображения, извлечени от цитираната в отговора на ответницата практика на ВКС. В т.10 на ТР №7/2017 г. на ОСГТК е прието, че молбата за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл.303, ал.1 и чл.304, ал.1 от ГПК е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Задължението за представяне на писмени доказателства е условие за редовност на молбата, след като отмяната се основава на непълнота на фактическия или доказателствен материал по делото, установен след влизане в сила на решението/ чл.303, ал.1, т.1 от ГПК/. Както е посочено в т.4 на ППВС № 2/1977 г., писмените декларации не са новооткрити доказателства по смисъла на чл.231, б. „а“ от ГПК/отм., сега чл.303, ал.1, т.1 от ГПК/. По смисъла на закона новият писмен документ трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че има свидетели или вещи лица, които могат да бъдат разпитани. Разпоредбата не допуска отмяна на влезли в сила решения въз основа на свидетелски показания или заключения на вещи лица. Още по-малко такава отмяна може да се допусне въз основа на очаквани бъдещи свидетелски показания или заключения на вещи лица. Постановките на ППВС №2/1977 г. не са загубили актуалност и се застъпват и в новата практика на ВКС, цитирана в отговора на молбата. В заключение съставът на ВКС е посочил, че молителят не е обосновал конкретно и надлежно наличието на соченото основание по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а е формулирал доводи, които съставляват касационни основания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не се обхващат от хипотезите на чл.303, ал.1 от ГПК. Не е представил и нови писмени доказателства/нов писмен документ, който сам по себе си да представлява доказателство по делото/ за установяване на нови обстоятелства от съществено значение за делото. Затова молбата за отмяна е оставена без разглеждане. Първото оплакване на частния жалбоподател от така постановеното определение е, че както съставът на ВКС, така и администриращият молбата Софийски градски съд не са му дали срок за отстраняване на нередовността, както изискват указанията, дадени в т.10 на ТР №7/2017 г. на ОСГТК. Такива указания обаче биха били необходими, ако твърденията на молителя са неясни и след техни уточнения би могло да се извлече наличието на основание за отмяна. Настоящият случай не е такъв-молителят съвсем ясно се е позовал на нотариално заверена декларация, която не е ново писмено доказателство от значение за спора по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Тази декларация съдържа всъщност свидетелски показания за факти, осъществени през 2017 г.-тоест-за обстоятелства, които не са нови и са били включени в предмета на делото. Следователно от съдържанието на молбата е видно, че тя е недопустима и е безпредметно да се дава възможност на молителя да я уточнява. Вторият аргумент за необоснованост на обжалваното определение е, че съставът на ВКС не е обследвал обстоятелството относно подадена в началото на януари 2020 г. жалба до Софийска районна прокуратура, по която е образувано досъдебно производство за престъпление срещу М. П. и сина и за измама. Наличието на досъдебно производство обаче също не попада под нито една от хипотезите на чл.303, ал.1 от ГПК, в които може да се иска отмяна на влязло в сила съдебно решение. Не могат да обосноват допустимост на молбата за отмяна и останалите твърдения в частната жалба относно момента на вписване на исковата молба по заведеното от ответницата дело през 2020 г. за прекратяване правото на ползване на И. К., нито друго заведено през 2023 г. дело срещу Я. К., отново за прекратяване правото на ползване на друг имот, което според молителя показвало едно и също поведение на ответницата. Такива твърдения не се съдържат в молбата за отмяна, поради което съставът на ВКС не е могъл и не е следвало да обсъжда. По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение