Решение № 1567 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10550/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Фууд Проджект Мастърс“ ООД и Н. К. К., чрез адв. А. Донев като процесуален представител, против решение № 6246 от 09.06.2025 г., постановено по адм. дело № 2164/2024г. по описа на Административен съд - Варна. Изложени са доводи за недопустимост на оспорения съдебен акт поради липса на предмет - подлежащ на съдебно обжалване административен акт, както и за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва се решаващият извод на съда за липса на мотиви на процесния отказ с твърдения, че органът законосъобразно е отказал да подпише акта за установяване годността на строежа по реда на чл.170, ал.2 ЗУТ предвид доказателствата за строително-монтажни дейности, извършени в отклонение на одобрен инвестиционен проект и въз основа на отменено разрешение за строеж. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и за произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на предявената жалба. Претендират се деловодни разноски по приложен списък. Ответникът – „Гитекс“ ЕООД, чрез пълномощника си адв. П. Стоев, в писмен отговор и в съдебно заседание, поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспореното съдебно решение. Иска присъждане на разноски съгласно представен списък. Ответниците - главният архитект на район „Приморски“ при Община Варна, ЕТ „Марица-М-Б. Михалков“, А. Д. Д., Й. Г. К. и Й. М. Й., не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като обсъди доводите в касационната жалба и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспореното решение, по жалба на „Гитекс“ ЕООД, административният съд е отменил отказ, обективиран в писмо рег. № АУ068927ВН_007ПР/28.05.2024 г. на главния архитект на район "Приморски", община Варна, за полагане на служебен подпис по реда на чл.170, ал.2 ЗУТ на Акт, образец 15 и е върнал преписката на органа за произнасяне по заявление с рег. № АУ068927ВН-004ВН/14.05.2024 г. на „Гитекс“ ЕООД съобразно дадените указания. За да постанови горния резултат, съдът е приел, че оспореният отказ не съдържа мотиви и е издаден без да са събрани и обсъдени от органа относимите към заявената услуга обстоятелства, поради което е незаконосъобразен на основанието по чл.146, т.2 и т.3 АПК. Обосновал е извод, че в издадения акт не са изложени фактическите и правни основания за да бъде отказано подписването на изготвения от заявителя акт, образец 15. Сочи се, че визираните от органа данни за подадени възражения от собственици на обекти в процесния строеж, включително с твърдения за незаконно строителство, както и за неуредени договорни отношения между страните в строителния процес, не са проверени с допустимите доказателствени средства, което е в нарушение на служебните задължения по чл.35 и чл.36 АПК, а и е останало неясно отражението на горните данни спрямо отказаното полагане на заместващ подпис в хипотезата на чл.170, ал.2 ЗУТ. Решението, предмет на настоящата касационна проверка, е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е наведеното в касационната жалба оплакване за недопустимост на оспорения съдебен акт. Същото е обосновано с доводи за липса на подлежащ на съдебно обжалване административен акт, т.е. за липса на предмет по см. на чл.159, т.1 АПК. В случая е видно, че въпросът за допустимостта на предявената жалба е решен с влязло в сила определение № 725 от 30.01.2025 г. по адм. дело № 11363/2024 г. на ВАС и не подлежи на повторна преценка. Съдът е приел, че органът е сезиран със заявление за извършване на административна услуга по §1, т.2, б. „в“ от Закона за администрацията, а именно извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за заявителя, и издаденото писмо обективира изричен отказ, който е годен предмет на съдебно обжалване по реда на АПК, както е предвидено в §8 ПЗР АПК. С оглед на горното не е налице касационното основание по чл.209, т.2 АПК. Обжалваното решение не е засегнато и от пороците по чл.209, т.3 АПК. Противно на поддържаната от касационните жалбоподатели теза, съдът е установил релевантните за спора обстоятелства след анализ на доказателства по делото, представени от страните съобразно доказателствената тежест, която носят по правилото на чл.170, ал.2 АПК. Правилно се сочи от касаторите, че при отказ за издаване на благоприятен административен акт, доказването на условията за основателност на искането е в тежест на заявителя, който следва да представи доказателства за да опровергае фактическите и правни изводи, мотивирали отказа на органа. В случая обаче доказателствената дейност на „Гитекс“ ЕООД е възпрепятствана от отсъствието на ясни и конкретни основания, които са обосновали издадения от главния архитект, административен акт. Страната е била лишена от възможността да разбере причините /нормативни и фактически/ за постановения отказ, което е рефлектирало и върху процеса на доказване. Независимо от горното, заявителят „Гитекс“ ЕООД е приложил по делото строителните книжа по §5, т.36 ДР ЗУТ и многобройни документи за реализираните СМР, за разлика от органа, който не е установил с надлежни доказателства доводите си за извършено незаконно строителство. При постановяване на оспореното решение съдът не е допуснал нарушение на процесуалните правила, относими към процеса на доказване, и наведените в жалбата оплаквания в този смисъл, са неоснователни. Противно на поддържаното от касационните жалбоподатели, настоящият съдебен състав счита за правилен извода на административния съд, че процесният отказ е издаден в нарушение на изискването на чл. 59, ал 2, т. 4 АПК, както и на административнопроизводствените правила по чл.35 и чл.36 АПК. От съдържанието на акта не може да се установи кои са фактическите основания и нормативните пречки за полагане на подпис, вместо отказалите да подпишат акта, образец 15, заинтересовани страни. Подобни данни не могат да се извлекат и от цялата административна преписка. Според разпоредбите на чл.170, ал.1 и ал.2 ЗУТ, всички обстоятелства, свързани със строежа, като предаване и приемане на строителната площадка, строителни и монтажни работи, подлежащи на закриване, междинни и заключителни актове за приемане и предаване на строителни и монтажни работи и други, се документират от представителите на страните по сключените договори, а при отказ или при неявяване да се състави съвместен акт, заинтересуваната страна отправя писмена покана до другата или другите страни за съставяне на акта и ако представител на поканената страна не се яви до 24 часа след определения в поканата срок, страната се замества от органа, издал разрешението за строеж, или от упълномощено от него длъжностно лице. В случая е видно, че заявителят „Гитекс“ ЕООД е изготвил процесния акт, образец 15 със съдържанието, предвидено в приложение № 15 към чл.7, ал.3, т.15 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, и е доказал, че част от страните в строителството са отказали да го подпишат, с което са установени предпоставките по чл. 170, ал. 2 ЗУТ за сезиране на органа. Последният, от своя страна е дължал преценка за основателност на исканата услуга, която е следвало да мотивира като изложи правни и фактически основания за това след изясняване на всички обстоятелствата от значение за случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите страни, каквито са депозирани по преписката. Горните задължения не са изпълнени от органа, което се установява от доказателствата по преписката и делото и от преценката на съдържанието на издаденото писмо. Както правилно е констатирал съдът, административният орган не е посочил кои СМР са незаконно извършените, съотв. в отклонение от кои строителните книжа са реализирани, а се е ограничил да посочи само, че са постъпили възражения в този смисъл и че е необходимо същите да бъдат проверени за да се установи действителното изпълнение на строежа съгласно чл.175, ал.2 или ал.3 ЗУТ. От изложените мотиви не може да се установи кои са конкретните основания за да бъде отказано подписването на акта, образец 15, който съгласно Наредба № 3/2003 г. е констативен акт за установяване годността за приемане на строежа. Същият включва в съдържанието си освен данни за издадените строителни книжа и сключените договори за строителство, но и данни за предвижданията на строителни книжа и строителната документация; за изпълнението на строежа; за състоянието на строителната площадка и на околното пространство / вж. одобреният образец - приложение №15/. Съобразно горните реквизити на акта, органът е следвало да формира изводи по заявлението на „Гитекс“ ЕООД, както и до отговори на възраженията на другите участници в строителния процес. В случая, фактически констатации по релевантните обстоятелства и обосноваващи ги правни изводи липсват, поради което оспореният отказ е незаконосъобразен на основанията по чл.146, т.2 и т.3 от АПК. Обжалваното решение за отмяна на същия е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Не са налице отменителните основания по чл. 209, т.3 АПК и касационната жалба е неоснователна. С оглед основанията за отмяна на оспорения административен акт, които възпрепятстват преценката за съответствието му с материалния закон, не е дължим отговор на наведените от касационните жалбоподатели оплаквания за незаконност на строежа и свързаните с тях оспорвания на издадените строителни книжа. При този изход на спора, касаторите нямат право на разноски. Съдът присъжда в полза на ответника „Гитекс“ ЕООД сумата в размер на 797,62 евро за адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък, което следва да заплатят жалбоподателите. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,