Определение № 364 от 23.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3190/2022 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. В. срещу определение № 227 от 13.07.2022 г. по гр. д. № 2104 по описа за 2022 г. на IV ГО на Върховния касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на С. К. В. за отмяна на влязло в сила определение от 19.1.2022 г. по гр. д. № 971 по описа за 2021 г. на Айтоския районен съд за прекратяване на производството на основание чл.232 от ГПК поради оттегляне на иска от ищцата Ф. Е. О.. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и молбата му за отмяна на определението на Айтоския районен съд да бъде разгледана по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: С. К. В. е поискал на основание чл.303, ал.1, т.4 от ГПК отмяна на влязло в сила определение от 19.01.2022 г. по гр. д. № 971 по описа за 2021 г. на Айтоския районен съд, с което производството е било прекратено поради оттегляне на иска от страна на ищцата Ф. Е. О.. Уредената в чл.303-309 от ГПК отмяна е извънреден способ за извънинстанционен контрол за защита срещу неправилни решения и намира приложение единствено по отношение на влезли в сила съдебни решения или други съдебни актове, с които се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, но не и по отношение на определения за прекратяване на производството, с изключение на определението за прекратяване поради отказ от иска. Този извод следва както от граматическото тълкуване на правната уредба, така и от правните последици на определенията за прекратяване на производството. Тези определения, с изключение на определението за прекратяване на производството поради отказ от иска, не се ползват със сила на пресъдено нещо относно спорното материално право. С влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита и остава възможността ищецът отново да заяви с иск същото спорно материално право. Изводът е, че определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска, не подлежат на отмяна по чл.307 от ГПК и в този смисъл е т.6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно обжалваното определение, с което молбата за отмяна на влязлото в сила определение за прекратяване на производството поради оттегляне на иска е оставена без разглеждане, е законосъобразно. Изложените в частната жалба доводи за наличието на допуснати процесуални нарушения при постановяване на определението за прекратяване на производството касаят евентуалната основателност на молбата за отмяна, а не нейната допустимост, поради което не следва да бъдат обсъждани. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде потвърдено. Оплакването в частната жалба относно размера на присъдените на противната страна разноски следва да се тълкува като искане за изменение на определението в частта за разноските. Затова препис от частната жалба трябва да се връчи на противната страна с указание за представяне на отговор в едноседмичен срок, след което делото трябва да се докладва на състава на IV ГО на ВКС за произнасяне по това искане. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение