Определение № 5066 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4292/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба на К. Г. А. от гр. Ямбол срещу Определение № 609/ 15.04.2026г. по адм. дело № 130/ 2026г. по описа на Административен съд– Ямбол, с което на основание чл.213а, ал.2, във вр. с чл.215,т.4 и чл.236 от АПК е оставена без разглеждане частната жалба на А. срещу Разпореждане № 590/ 08.04.2026г., постановено по същото дело. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. Върховният административен съд намира частната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното Разпореждане 590/ 08.04.2026г., постановено по адм. дело № 130/ 2026г. по описа на АС- Ямбол е оставена без движение исковата молба на К. Г. А. и са дадени конкретни указания в 7- дневен срок от съобщаването му, частният жалбоподател да уточни на какво основава исковата си претенция- действия, бездействия, отменени акто или правораздавателна дейност; какъв е размера на претендираните имуществени и неимуществени вреди и др. с предупреждението, че при неизпълнение на горните указания в посочения от съда срок, исковата молба ще бъде върната. Лицето е оспорил това разпореждане. С обжалваното в настоящото производство Определение № 609/ 15.04.2026г., административният съд е приел, че е сезиран с частна жалба срещу разпореждане, с което не се прегражда по-нататъшния ход на производството по администриране на частната жалба, доколкото разпореждането за оставяне на исковата молба без движение не попада в нито една от изчерпателно изброените хипотези на актове, подлежащи на обжалване пред съд по чл.213а, ал.7 и чл.229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК. Поради това и на основание чл.213а, ал.2, вр. чл. 215, т.4 от АПК, АССГ е оставил жалбата на К. Г. А. без разглеждане. Обжалваното определение е правилно. Правилно производството по жалбата е прекратено, като подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване. Правото на частна/ касационна жалба е потестативно процесуално правомощие от категорията на публичните субективни права, което може да бъде упражнено от неговия носител, съобразно формалните изисквания. Цели се отмяната на определен съдебен акт, който решава въпрос по същество, прегражда хода на съдебното производство или изрично е посочено, че подлежи на обжалване- чл.172, чл.213а, ал.7, чл. 229, ал.1, ал.2 от АПК. В случая оспорения съдебен акт не попада в тези категории. В случая, частната жалба е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на съдебен контрол по смисъла на чл.215, т.4, вр. чл.236, във вр. с чл.213а, ал.7 вр. ал.2, вр. 229, ал.1, т.1 и т.2 от АПК и правилно е оставил тази частна жалба без разглеждане. Съдебните определения /разпореждания, с които не се прегражда по- нататъшния ход на делото, каквото безспорно е определението/ разпореждането за оставяне на частна жалба без движение, включително и в производствата по администриране на жалби по чл.213 а от АПК, не подлежат на съдебен контрол. Този вид съдебни актове са част от процедурата, осигуряват движението на процеса и неговото законосъобразно приключване. Поради това защитата срещу тях се реализира спрямо окончателния съдебен акт, който предизвиква правни последици- чл.229 и сл. АПК. По горните съображения АС- Ямбол правилно е оставил частната жалба без разглеждане, като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение