Определение № 278 от 11.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2015 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Обжалвано е определение № 3568/09.12.2014 год. по в.гр.дело № 1515/2014 год. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молба вх.№ 32608/18.11.2014 год., подадена от М. П. Я., З. С. А., К. С. И., Т. В. П. и В. В. П. за изменяне решение № 1588/10.11.2011 год. по същото въззивно дело в частта за разноските. Недоволни от въззивното определение са молителите /сега жалбоподатели/, представлявани от адвокат Е. Г. С., които го обжалват в срока по чл.275, ал.1 ГПК като считат, че е неправилно, респ. недопустимо и имат право на разноски за първата инстанция при прекратяване на делото. От ответницата по частната жалба Я. Ц. М., представлявана от адвокат И. З. е постъпил писмен отговор по чл.276, ал.1 от ГПК със становище за неоснователност. Претендира за направените по делото разноски. С молба вх.№ 6101/23.02.2015 год., подадена от жалбоподателите чрез адвокат С. е направено възражение за прекомерност на възнаграждението от 1 500 лева за адвокат З.. Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: За да постанови обжалваното определение в производството по чл.248, ал.1, пр.2 от ГПК въззивната инстанция е приела, че с оглед изхода на спора пред окръжния съд – обезсилване изцяло на решението на първата инстанция поради недопустимост на производството – то присъдените от районния съд на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се явяват като последица от резултата по делото и при положение, че производството по главния иск се явява недопустимо – това засяга и последиците с разрешаването на главния спор. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Определението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е допуснато нарушение на процесуалния закон. Съгласно чл.78, ал.4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, както е в случая. Като е оставил без уважение молбата на К. С. И. и М. П. Я. за изменение на въззивното решение в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение за присъдените им от районния съд адвокатски възнаграждения, окръжният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да се отмени като се уважи искането им съответно за първата за 600 лева, а за втората за 300 лева, съобразно ангажираните доказателства (листове 80, 87, 88, 119 от първоинстанционното дело). Частната жалба на З. С. А., Т. В. П. и В. В. П. е неоснователна тъй като по отношение на тях липсват данни за присъдени разноски от Варненския районен съд (отделен е въпросът, че няма доказателства да са направени разноски от същите пред първата инстанция понеже са представени само пълномощни без договорено, респ. платено адвокатско възнаграждение – листове 81, 106, 146, 147). По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение