Определение № 2150 от 15.07.2026 г. на ВКС по т. д. № 266/2026 г.

Производството е образувано по искова молба на [община], чрез процесуален пълномощник, с която са предявени срещу „Евро Интегра Консулт“ ЕООД, регистрирано в Република Украйна, искове за прогласяване нищожност на основание чл. 47, ал. 2 ЗАрб, евентуално – отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗАрб, на арбитражно решение № 1-124 от 21.07.2025 г., постановено по арбитражно дело № 1 - 23/2025 г. на арбитър ad hoc К. В., [населено място], [улица]. В исковата молба се твърди, че с арбитражното решение [община] е осъдена солидарно с „Легия“ ЕООД да заплати на „Евро Интегра Консулт“ ЕООД сумата от 307 561.19 лв., представляваща неплатени действително извършени СМР по Договор за възлагане на обществена поръчка № 115 от 01.07.2013 г. с предмет: „Изпълнение на СМР на обект: Реконструкция/рехабилитация на водопроводна мрежа в селата Гита, Свобода и Зетьово на територията на [община] по четири обособени позиции“, която сума е обективирана като дължима по фактура № 11/30 .0 9.2014 г., фактура № 25 от 31.07.2020 г., фактура № 15 от 22. 10.2015 г. и Акт № ОП 4-003/30.09.2014 г. за ОП № 4-СМР [населено място]. Исковата молба е била нередовна, поради което с разпореждане № 330 от 11.02.2026 г. на Председателя на II т. о. е оставена без движение, като на ищеца са дадени подробни и изчерпателни конкретни указания в едноседмичен срок от получаване на препис от разпореждането да предприеме процесуални действия по отстраняването на констатираните нередовности. Ищецът изрично е бил предупреден, че при неизпълнение на дадените указания за изправяне нередовностите на исковата молба същата ще бъде върната. Съобщението с приложен препис от разпореждането с дадените указания е надлежно връчено на процесуалния представител на ищеца 02.03.2026 г., като в указания едноседмичен срок с молба с вх. на ВКС № 4580/06.03.2026 г. [община] е отстранила част от посочените нередовности на подадената искова молба. Във връзка с последната нередовност на молбата по чл. 47 ЗАрб, изразяваща се в липса на доказателства за внесена държавна такса в размер на 1 533. 88 евро, е направено искане за продължаване на основание чл. 63 ГПК на срока за отстраняване на нередовността с шест месеца. С молбата от 06.03.2026 г. е заявено още, че ищецът оттегля предявения иск за прогласяване нищожността на арбитражното решение. По искането по чл. 232 ГПК: Оттеглянето на иска за прогласяване нищожност на арбитражното решение е редовно и допустимо. Заявено е от процесуалния представител на ищеца адв. Ц., която разполага с надлежно учредена представителна власт по чл. 34, ал. 3 ГПК за разпореждане с предмета на спора. Изявлението е направено преди първото заседание по делото, поради което не е необходимо съгласието на насрещната страна. Поради това настоящият състав намира, че е десезиран от разглеждане на иска по чл. 47, ал. 2 ЗАрб и на основание чл. 232 ГПК производството в тази част подлежи на прекратяване. По редовността на исковата молба в частта по исковете за отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 6 ЗАрб: С определение № 878/23 .0 3.2026 г. по настоящото дело, съставът на ВКС намери искането по чл. 63 ГПК за частично основателно с оглед изложените от молителя обстоятелства за липса на възможност за разпореждане с част от средствата по банковите сметки на Общината и за необходимост от съобразяване с разчетите в общинския бюджет във връзка с ограничението по чл. 98, ал. 1 от ЗПФ до ограничаване размера на разходите, които обосновават извод за съществуващо затруднение за молителя за заплащане на държавната такса. Поради това на основание чл. 63 ГПК определеният с разпореждане № 330/11.02.2026 г. срок за отстраняване нередовностите на исковата молба беше продължен с три месеца – до 09.06.2026 г., вкл. До изтичането на продължения срок и към настоящия момент указанието за внасяне по сметката на ВКС на държавна такса в размер на 1 533. 80 евро, дължима съгласно чл. 48, ал. 5 ЗАрб (ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г.) във вр. чл. 18, ал. 4 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (нова, ДВ, бр. 99 от 2025 г.), не е изпълнено. Поради това исковата молба следва да бъде върната в тази си част на основание чл. 129, ал. 3 ГПК във вр. чл. 128, т. 2 ГПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд в състав на Първо търговско отделение