Определение № 60696 от 14.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2000/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от „Тимотей 2008“ ЕООД, представлявано от управителя К., чрез процесуалният представител адвокат К. против въззивно решение № 260154 от 4.02.2021г. по в.гр.д. № 1597 по описа за 2020г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 944 от 16.03.2020г. по гр.д. № 6385/2019г. на РС Пловдив и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен иска му против Р. С. К. с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на сумата от 13 000лв., обезщетение за причинени имуществени вреди, стойност на незаконосъобразно отнета му движима вещ, автомобил марка „Шевролет“, модел „Е.“, с рама № K., без регистрационни табели, ведно със законната лихва считано от 7.10.2013г. като неоснователен и недоказан и са присъдени разноски. Към касационната жалба е приложено изложение, в което касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като поставя следните въпроси: 1. В какво се състои задължителната сила на влязлата в сила присъда за гражданския съд, разглеждащ гражданскоправните последици на деянието?, 2. Когато наказателният съд – в мотивите на влязлата в сила присъда, с която е осъден за кражба ответника по иск с правно основание чл.45 ЗЗД, се е произнесъл кой е собственик на откраднатата вещ, допустимо ли е въпросът за собствеността да се пререшава от гражданския съд?, 3. Допустимо ли е въззивният съд да се произнася служебно по възражение, което не е било направено нито с отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба и дали тона е допустимо, когато възражението не е било направено с отговора на исковата молба, а във въззивната жалба? По последния въпрос се позовава на противоречие с множество решения, които прилага. Първите два въпроса касаторът е обосновал с два основни довода: а/ Наказателният съд подробно е обсъждал в мотивите си въпросът за собствеността на автомобила по повод направено от подсъдимия възражение, че е невинен и го е счел за неоснователно, поради което и е осъдил подсъдимия, б/. Ако наказателният съд не беше отказал приемането на гражданския иск с аргумента, че той ще стане причина за отглагане на делото /чл.88, ал.2 НПК/, а го беше приел, той щеше – с оглед изхода на производството, да го уважи. Пред вид постановената присъда, не следва да се допуска положението на ищеца да е различно само защото искът е предявен пред граждански съд. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от Р. С. К., чрез процесуалният представител адвокат К., с който подробно излага становището за правилност на постановения въззивен акт. Счита, че не следва да се допуска касационно обжалване. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв., реалното извършване на които установява с представен подписан от страните договор за правна защита и съдействие от 17.05.2021г., в който за сумата е посочено, че е заплатена „изцяло и в брой“. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е счел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.45 ЗД с решаващият мотив, че ищецът не е доказал да е собственик на вещта, съответно няма право на обезщетение за причинени вреди. Наличието на влязла в сила присъда /по н.о.х.д.№ 461/18г.на ПРС/ за престъпление против собствеността /по чл.195, ал.1, т.4, вр.чл.194, ал.1 НК/, с която ответникът е бил осъден за това, че е отнел от владението на ищеца, без съгласие на ръководството, процесния автомобил, въззивният съд е преценил като ирелевантно обстоятелство с мотива, че „въпросът за собствеността не е от значение за наказателното производство, но и дори да се приеме, че това е така, то гражданският съд не е длъжен да приеме установеното от наказателния съд досежно собствеността на автомобила, пред вид разпоредбата на чл.300 ГПК“. Въпросът за собствеността „подрежи на изследване и доказване“ „с всички предвидени в гражданския закон доказателствени средства“. Преценявайки последните, съдът не е приел за установено, че „с процесния договор за покупко-продажба е закупен именно процесния автомобил от ищеца“ поради следните четири посочени от него доводи. Първо, номерът на рамата в договора е различен от този, посочен в исковата молба. Второ, посоченият в договора продавач, не съвпада с този, за който се твърди в исковата молба. Трето, договорът за продажба не фигурира сред изпратените от холандското бюро СИРЕНЕ документи /представен е от ищеца/. Четвърто, освен за 600 евро, не са представени доказателства, установяващи ищецът да е заплатил стойността на автомобила. При така изложените мотиви, по първите два поставени въпроси, следва да се допусне касационно обжалване, доколкото същите са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд /отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, по смисъла на т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ и съществува вероятност да са решени от въззивния съд в противоречие с установената съдебна практика досежно значението на влязлата в сила присъда за гражданския съд. Например, в решение по гр.д.№ 4178/2019г. на ІІІ г.о. е прието, че задължението по чл.300 ГПК на гражданският съд да зачете влязлата в сила присъда, относно деянието, противоправността, авторството и вината, включва съобразяването именно с „тези факти, като елементи от фактическия състав на престъплението“, които в присъдата са установени със сила на присъдено нещо – относно фактът на извършеното престъпление или елементите от фактическия състав на деянието. Това са задължително установените факти за гражданския съд, които не могат да се опровергават чрез доказване на обратното. В този смисъл е и приетото в решение по гр.д.№ 504/2018г.на ІІ г.о., съгласно което „всичко, което присъства в изпълнителното деяние като действие /респ. бездействие/, относимо към конкретен юридически факт, следва да бъде прието като вече разрешено за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от присъдата“. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд,