Определение № 60236 от 11.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 697/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Л. Д. К. срещу определение № 903 от 13. 03. 2019 г. по в. т. д. № 5360/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на частния жалбоподател за освобождаване от заплащането на държавна такса в размер на 30 лв. по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, за произнасяне по допускането на касационното обжалване, по подадената от него касационна жалба с вх. № 15512 от 4. 09. 2018 г. против решение № 1500 от 18. 06. 2018 г., постановено по делото. В частната жалба се поддържа, че атакуваният акт е неправилен и се прави искане за отмяната му. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и оплакванията в частната жалба, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да остави без уважение молбата на Л. К. по чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване от дължимата държавна такса в размер на 30 лв. по чл. 18, ал. 2, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК. Посочил е, че получаваното от молителя трудово възнаграждение е в размер на 940 лв. и макар да заплаща издръжка на малолетното си дете в размер на 200 лв., разполагаемият му доход е достатъчен, за да заплати държавната такса в размер на 30 лв. Обжалваното определение е правилно. При подадена молба по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за заплащане на държавна такса за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на молителя и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимата държавна такса и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства към момента на искането, за да заплати тази такса. В случая с молбата за освобождаване от държавна такса по подадената от него касационна жалба срещу въззивното решение частният жалбоподател е представил декларация за имотното си състояние, с която е декларирал получавано месечно трудово възнаграждение от 940 лв., липса на притежавано имущество и дължима издръжка на непълнолетно дете в размер на 200 лв. Преценявайки тези обстоятелства, както и посоченото в депозирана от частния жалбоподател на 4. 09. 2020 г. декларация във връзка с искане по чл. 83, ал. 2 ГПК, че получава трудово възнаграждение в размер на 2327, 94 лв., притежава недвижим имот - апартамент и няма задължения за издръжка към непълнолетни деца, настоящият състав намира, че с оглед имущественото състояние на частния жалбоподателя и другите удостоверени обстоятелства по чл. 83, ал. 2 ГПК същият има възможност да заплати дължимата държавна такса за произнасяне по допускането на касационното обжалване в размер на 30 лв. По изложените съображения обжалваното определение, с което е оставено без уважение искането на Л. К. за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл. 77 ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 15 лв. за частната жалба, основание за образуване на настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение