Определение № 174 от 16.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1157/2019 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на К. И. Б. срещу определение №371/01.02.2019г по ч.гр.д.3562/2018г на Софийски апелативен съд, с което е оставено без уважение искането на настоящия жалбоподател да бъде освободен от внасянето на д.такса за обжалване с частна жалба на опр. №2675/20.08.2018г по ч.гр.д.3562/2018г на САС, с което определение е потвърдено прекратяване на производството по гр.д № 13/2018г на Пернишки ОС, образувано по искова молба на К. Б..В образуваното исковото производство съдът не се е произнасял по искане за освобождаване на ищеца от държавна такса, върнал е исковата молба на основание чл. 129, ал.3 ГПК поради неотстраняване на нередовности. Въззивният съд разгледал молба от 25.10.2018г с искане по чл.83, ал.2 ГПК касателно държавната такса от 15 лева, за която държавна такса е приел ,че е не би затруднила частния жалбоподател,още повече предвид липсата на сигурни данни в декларираните обстоятелства относно имущественото състояние ,доколкото от изисканата служебно справка от Агенцията по вписванията са отбелязани сделки с недвижими имоти ,вписани искови молби и отбелязани съдебни решения за недвижими имоти Жалбоподателят поддържа оплакване за неправилност на определението като тенденциозно. За да се разгледа жалбата му е следвало е да се приеме,че е освободен от държавна такса на предходен етап, по исковото производство.В практиката си ВКС е освобождавал жалбоподателя по дела с голям размер на ДТ и разноски. Частната жалба е допустима.Разгледана по същество е неоснователна.Действително, искането се преценява доколко страната разполага с достатъчно средства за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски по цялото съдебно производство,но в случая то е прекратено.Както е изяснено в т.12 от ТР 6-2012 г.ОСГТК на ВКС, когато съдът намери че страната е материално затруднена по начин, че няма да може да упражнява предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от държавна такса на осн.чл. 83, ал. 2 ГПК и това разрешение е важимо до приключване на съдебното производство във всички инстанции,доколкото няма промяна в обстоятелствата. Към настоящия момент Б. не е освободен от плащане на държавна такса по исковата молба и поради това въззивният съд законосъобразно е преценил,че държавна такса от 15 лева е посилна за страната,предвид декларираните обстоятелства и имущественото състояние включително. По изложените съображения ВКС ІІІ г.о