Определение № 9026 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8550/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Д. В. Ш., с адрес в [населено място], общ. Своге, срещу определение № 826/16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 322/2026 г. на Административен съд - София - област /АССО/, с което е оставено без уважение искането на отвод на съдията-докладчик по делото и е прекратено производството по същото. Частният жалбоподател поддържа в частната жалба, че определението е неправилно. Иска отмяната му. Ответникът по частна жалба – Административен ръководител - председател на Апелативен съд – Варна излага становище за частична допустимост на частната жалба. Счита същата за неоснователна в допустимата си част като иска да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за недопустима в частта й, в която се обжалва определение № 826/16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 322/2026 г. на АССО, в частта му, оставяща без уважение искането на Ш. за отвод на съдията по делото. Съгласно разпоредбите на чл. 229, ал. 1,т. 1 и т. 2 от АПК вр. чл. 22 от ГПК това определение нито прегражда пътя на делото, нито по силата на изрична законова разпоредба подлежи на обжалване пред по-горестояща съдебна инстанция, поради което е налице хипотезата на чл. 215,т. 4 от АПК вр. с чл. 236 АПК. Частната жалба срещу тази част на обжалваното определение, като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата си част, частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, срещу частта от определение, с която е прекратено производството по делото, подлежаща на обжалване с частна жалба и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество в допустимата си част, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение, на основание чл. 159, т. 8 АПК, поради направено изрично оттегляне на оспорването с молба с вх. № 4696 от 10.06.2026г. по описа на АССО, съдът е прекратил производството по делото. Определението е правилно. С разпоредбата на чл. 155, ал. 1 АПК е уредена възможността оспорващият да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти при всяко положение на делото, като оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба - чл.155 ал. 3 АПК. С подаденото на 10.06.2026 г. искане жалбоподателят Д. Ш. изрично е изразила желанието си да оттегли подадената от нея жалба в случай, че съдията не си направи отвод по делото. Съдията е оставил без уважение искането за отвод и условието, при което е направено оттеглянето е настъпило. С това си волеизявление Ш. е десезирала съда от разглеждане на повдигнатия пред него спор и е отпаднало правомощието на съда да постанови решение по направеното оспорване. Поради това правилно от страна на първоинстанционния съд е преценено, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 8 от АПК и производството по делото, образувано по жалбата на Ш. против писмо с изх. № ПИ-0034/30.01.2026г. на АС - Варна, е прекратено. В допълнение следва да се посочи, че волеизявлението за оттегляне на жалбата е извършено на валидно правно основание и при наличие на законова възможност за това /чл. 155, ал. 1 АПК/, а конкретните съображения, довели до оттегляне на жалбата, не се обхващат от нормата на чл. 159, т. 8 от АПК, тъй като няма изискване същото да бъде мотивирано. Предвид изложеното определението, в частта, с която е прекратено производството по адм. д. № 322/2026 г. на Административен съд - София - област като правилно, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 215 т. 4 АПК Върховният административен съд, пето отделение