Решение № 2685 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12004/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. И. Г. против решение № 32849/8.10.2025 г. постановено по адм. д. № 5708/2025 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването му срещу Заповед № СО-121-02-348/09.05.2025г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол, с която на основание чл. 194, ал. 1 от ЗУТ е наредено на А. Г. да осигури свободен достъп до „Офис-склад“, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.204.43.1.24, разположен в сграда с административен адрес: гр. София, [улица]за извършване на проверка на място и по документи от служители на РДНСК-София. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага доводи, че заповедта е издадена по преписка, която е приключила, че разпоредителната част на заповедта била абстрактна, че административното производство се водело в защита на лични търговски интереси. Иска отмяна на решението, отмяна на заповедта и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – началника на Дирекция за национален строителен контрол в писмен отговор оспорва касационната жалба и излага подробни съображения, сочещи нейната неоснователност. Иска оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски. Алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Развива подробни писмени съображения, сочещи законосъобразност на решението, предмет на жалбата. Предлага на съда решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е основателна, като съображенията за това са следните: Настоящият състав не споделя доводите на касационния жалбоподател, че тъй като производството по административна преписка № С23-546/2023г. е приключило. С решение № 1082/10.02.2025г. по адм.дело № 10029/2024г. на ВАС, Второ отделение, не е обсъждан въпроса за законността на строежа. С него е отменена Заповед ДК-02-С-3/03.08.2023г. на началника на РДНСК – София, с която е наредено премахване на незаконен строеж, поради неясно описание и недостатъчна индивидуализация на обекта, нареден за премахване, което води до неясен предмет, а не поради грешно приложение на материалния закон, с оглед на което именно за изпълнение на указанията дадени със съдебното решение за пълно изясняване на всички обстоятелства по случая е необходимо процесният обект да бъде посетен за оглед от контролните органи. При отмяна на крайния акт, поради допуснати процесуални нарушения, процедурата продължава от последното законосъобразно действие като се избягва допускането на процесуални пропуски и нарушения. Така, че не е налице пречка производството по преписка № С23-546/2023г. да продължи. Нещо повече, дори на преписката да бъде даден нов номер, този факт не ще промени с нищо правното положение на собственика на имота. Основателно е обаче, изложеното в касационната жалба становище, че заповедта не съдържа ясна разпоредителна част. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗУТ собствениците и обитателите на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на /конкретно за настоящия случай/ контролни работи, във връзка с устройството на територията, въз основа на заповед на началника на Дирекцията за национален строителен контрол. Със заповедта по чл. 194, ал. 1 ЗУТ достъпът трябва да е определен в конкретни параметри, не само пространствено, което в случая е изпълнено, но и времево. С процесната заповед е конкретизиран обектът, до който следва да се осигури достъп на служителите на РДНСК, но не е посочено кога да бъде осигурен достъпа. Както бе посочено при издаване на заповед по чл. 194, ал. 1 ЗУТ е необходимо посочване на конкретни параметри и във времево отношение – чрез посочване на конкретна дата и час или определен отрязък от време на конкретни дати. Определянето на датата и отрязъка от време, в който следва да бъде осигурен достъпа е необходимо и с цел реализирането на принудително изпълнение на заповедта по ал. 3 на същия законов текст. Липсата на конкретно определен отрязък от време прави невъзможно изпълнението на заповедта. Нещо повече неопределеното задължение от една страна създава неограничено във времето неудобство за собственика, а от друга страна се отваря широко вратата пред същия собственик шиканирайки да препятства проверката под претекст, че тъй като не е посочена конкретна дата е готов да предостави достъпа в следващ момент. Изложеното налага касиране на оспореното решение и отмяна на административния акт. При този изход на делото, следва да бъдат присъдени в полза на касатора сторените от него разноски за платени държавни такси 40,90 евро (10,- плюс 70,- лева/ за двете съдебни инстанции. Доказателства за заплатени адвокатски хонорари не са представени. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,