Определение № 11016 от 06.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5502/2025 г.

Производството е по реда на чл. 251 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба на С. С. Ч. чрез адв. Е. Пороминска от 24.06.2025г. за тълкуване на Определение № 6221/10.06.2025г. по адм. дело № 5502/2025г. на Върховния административен съд. В срока по чл. 251, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК не са представени отговори от останалите страни. Видно от определението, чието тълкуване се претендира, Върховният административен съд е оставил в сила определение № 12527/10.04.2025г ,поправено с определение № 13016/14.04.2025г по адм. дело № 11704/2024г по описа на АЯССГ,с което първоинстанционният съд е отхвърлил молбата на Ч. за освобождаване от заплащане на такси и разноски в производството. След като съобрази доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на отделните искания съобразно събраните по делото доказателства, съдът намира следното от правна страна: Досежно искането на С. С. Ч. по чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, за тълкуване на съдебния акт съдът приема, че искането е процесуално допустимо, но по същество – неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Според правната доктрина и утвърдената съдебна практика, на тълкуване при условията на чл. 251 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК подлежат съдебните актове, които са неясни, т.е. от които не може да се установи ясно и недвусмислено формираната и изразена воля на съда относно разрешения с акта правен спор. Предмет на тълкуване е единствено диспозитивът на съдебното решение, който се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и неговите мотиви, които не са съществена част на съдебното решение, по смисъла на т. 18 от ТР № 1/2001 г. по т. д. № 1/2000 на ОСГК на ВКС, и само когато този диспозитив е неясен. Предвид изложеното и като намира, че процесното съдебно определение е ясно и недвусмислено, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че не е налице необходимост от тълкуването му. Диспозитивът на определението по делото съдържа прецизно формулираната и ясно изразена воля на съда по разгледания и решен от него съдебен спор. Последната е еднозначно отразена и в мотивите на съдебния акт, като е основана на установените по делото факти и приложените по отношение на тях правни норми. Противоречие между мотиви и диспозитив не се констатира. Съдебният състав безусловно е приел, че оспореното съдебно определение на АССГ е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и поради това е законосъобразен, и е постановил потвърждаването му. Допълване на определението е недопустимо, тъй като с акта си съдът е дал отговор на поставените с жалбата въпроси, респективно произнесъл се е по всички заявени с жалбата искания. Възникналите впоследствие неясноти и въпроси не следва и не могат да бъдат решавани по пътя на тълкуване на съдебния акт. Противно на твърденията за неяснота на постановеното съдебно определение, съдебният състав прецизно е липсата на предпоставки за освобождаване от заплащането на такси и разноски в производството на частната жалбоподателка. Ето защо, твърденията за неяснота на съдебния акт, чието тълкуване се иска, не се споделят. Ръководен от изложеното, на основание чл. 251 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, първи състав на шесто отделение