Решение № 9 от 13.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 435/2009 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК вр.чл.28 КМЧП. Образувано е по частна жалба на А. Ц. Л., град В., срещу определение №593 от 24.07.2009 г. по гр. д. №567/2009 г. на Врачанския окръжен съд, с което на основание чл.28 КМЧП е прието, че Врачанският окръжен съд е компетентен да разгледа и реши спора между Е. В. В., град Л., Ш. и А. Ц. Л., град В., България, за собствеността на товарен автомобил „В” Fh 12 4й2, с шведски рег. № CBU 977. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на разпореждането. Ответникът по частната жалба Е. В. В. не е заявил становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Правилен е изводът на Врачанския окръжен съд, че след като е сезиран с иск за решаване на спор за собственост на товарен автомобил, намиращ се на територията на Република България и ответникът има обичайно местопребиваване по смисъла на чл.48, ал.7 КМЧП в Република България, то съобразно разпоредбата на чл.4, ал.1 КМЧП българският съд е компетентен да разгледа спора. В разглеждания случай според правилата за международната компетентност по КМЧП и тези за компетентността по Регламент/ЕО/ №44/2001 г. /чл.59/ българският съд е компетентен да разреши спора за вещни права върху движима вещ. Ищецът е български гражданин, а ответникът има обичайно местопребиваване в РБ от една страна, а от друга процесната вещ се намира в България. Ето защо обжалваното определение трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІI г.о.