Определение № 7928 от 26.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5530/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „Ивис – Проектиране и дизайн“ ООД, представлявано от управителя М. Л., чрез адв. И. Палева, против Определение № 4115/18.04.2024 г., постановено по адм. д. № 3899/2024 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставено без разглеждане особено искане за допускане на обезпечителна мярка спиране на действия на публичния изпълнител и на Директора на ТД на НАП по изпълнително дело № 22150016352/2015 г. на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно и следва да бъде отменено, тъй като за него съществува правен интерес да иска спиране на действията на посочените органи. Претендира разноски. Ответникът по частната жалба - директор на ТД на НАП – София, чрез своя процесуален представител взема становище, че определението на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение счита, че частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане искане за допускане на обезпечителна мярка спиране на действия на публичния изпълнител и на Директора на ТД на НАП по изпълнително дело № 22150016352/2015 г. на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София. Административният съд е приел, че подаденото искане за спиране е недопустимо, като е изложил подробно своите доводи в тази насока. На първо място е посочено, че нормата на чл. 222 ДОПК съдържа основанията за спиране на принудителното изпълнение като правомощието за това е възложено на съответния публичен изпълнител, при наличие на някоя от посочените в т. 1 – т. 6 предпоставки. В чл. 222а ДПК са предвидени хипотези на спиране при особени случаи, като никоя от посочените разпоредби не предвижда правомощие на съда да спре изпълнителното производство. Отказът на публичния изпълнител да спре принудителното изпълнение подлежи на обжалване по административен и съответно постановеното в това производство решение на директора на ТД на НАП – по съдебен ред. Определението е правилно. При безспорно установена фактическа обстановка административния съд е направил обоснован извод за липса на законови предпоставки за спиране на действия на публичния изпълнител и на Директора на ТД на НАП по изпълнително дело № 22150016352/2015 г. на Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП София. Съгласно §2 от ДР на ДОПК нормите на АПК и ГПК се прилагат субсидиарно, т.е. доколкото в този кодекс не е предвидено друго, респективно за неуредените случаи. В ДОПК се съдържа нарочната разпоредба на чл. 266, ал. 4, която регламентира действията по спиране на принудителното изпълнение при обжалване на действията на публичния изпълнител. Наличието на специална разпоредба изключва възможността да бъдат прилагани други правни разпоредби, съдържащи се в други закони, в случая АПК и ГПК. След като в ДОПК не е предвидено овластяване на съда да спре действия на публичния изпълнител по собствена преценка, административният съд правилно е приел, че не притежава такива правомощия. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че определението на Административен съд София-град е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По отношение на претенцията на ответника за разноски, такива в настоящото производство не се дължат на самостоятелно основание, тъй като с него не се решава спорът по делото по същество. Такива следва да се присъдят със съдебното решение. Водим от горното и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,