Определение № 372 от 05.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 693/2026 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Повдигнат е спор за подсъдност пред Върховния касационен съд от Районен съд – Димитровград по повод изпратеното му за разглеждане НЧХД № 3183/2026 г. от Районен съд – Варна. Настоящият съдебен състав, след като съобрази материалите по делото, намери следното: Наказателното производство е било образувано по частна тъжба, подадена от С. А. Н. против Т. И. И. с адрес с. Г. и., общ. Димитровград, обл. Хасково с обвинение по чл. 147, ал. 1 НК. С разпореждане от 21.07.2026 г., постановено по НЧХД № 3183/2026 г. на Районен съд – Варна производството било прекратено, а делото изпратено на Районен съд – Димитровград. Съображенията, изложени в цитираното разпореждане са, че в тъжбата се твърдели действия по изпращане на текстово съобщение по вайбър от лице, живеещо в с. Г. и., попадащо в териториалния обхват на Районен съд – Димитровград. Районният съд – Димитровград заел противоположното становище относно местната подсъдност, отразено в определение от 24.07.2026 г., постановено по НЧХД № 248/2026 г., които съображения настоящият състав споделя. Фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на тъжбата, очертават рамката на повдигнатото обвинение като разпространение на клеветнически твърдения чрез изпращане на съобщение по вайбър до сътрудника на тъжителя в гр. В.. Изпълнителното деяние на повдигнатото обвинение се изразява в разгласяване на инкриминираните обстоятелства по начин те да достигнат до знанието на поне едно лице. В случая, твърденията, отразени в жалбата, са станали достояние на конкретен адресат в гр. В. и няма данни от къде са били изпратени. Затова, местно компетентен да разгледа делото, съобразно правилото на чл. 36, ал. 1 НПК, е Районен съд – Варна. Това е така, защото от значение в случая е къде е било довършено престъплението. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът