Определение № 91 от 16.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 190/2016 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба вх.№.1119395/25.11.2015г. на П. И. К. за отмяна на основание чл.303 ал.1 т.5 ГПК на решение №.ІІІ-90-15/7.08.15 по г.д. №.8504/15 на Софийски районен съд, 90с. – с което е уважен предявен срещу молителката иск с правно основание чл.233 ЗЗД за връщане на държането на нает имот. Твърди се, че П.К. е узнала за решението на 23.11.15 – на която дата е получила покана за доброволно изпълнение предвид издаден изпълнителен лист. Сочи се, че след подаване на отговор на исковата молба призовки не са й били връчвани – за първото съдебно заседание призоваването й неправилно е било прието за редовно на основание чл.41 ал.2 ГПК; не е била надлежно уведомена и за постановеното решение. При тези обстоятелства се моли за отмяната му. Ответната страна оспорва молбата. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Трето гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Молбата е подадена от надлежна страна - имаща право и интерес от отмяна на постановеното решение, срещу подлежащ на отмяна окончателен съдебен акт, в законоустановен срок, съдържа изложение на обстоятелства във връзка с твърдяното основание за отмяна. Предвид изложеното тя е допустима и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,