Решение № 3079 от 18.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8783/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция на МВР- София чрез юрк. Георгиева против Решение № 952/09.07.2025г., постановено по адм. дело № 1294/2024г. по описа на Административен съд- София област в частта, в която ОДМВР-София е осъдена да заплати на А. А. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000лв. или 1533.88 евро, вследствие на отменени Заповед № 23-0353–000112/05.06.2023 г., издадена от РПУ Своге и Заповед № 23–0353 – 000113/05.06.2025 г., издадена от РПУ Своге, ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от 01.11.2024год. до окончателното й изплащане. По изложени оплаквания за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК се иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяването на друго, по съществото на спора, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни, а в условията на евентуалност да бъде намален размера. Ответникът - А. А. П. чрез адв. Б. Иванова от САК в депозиран писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 218, ал. 1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С процесното решение, АССО е осъдил ОДМВР да заплати на А. А. П. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 3000лв. и 530,14лв. за имуществени вреди, вследствие на отменени Заповед № 23-0353–000112/05.06.2023 г., издадена от РПУ Своге и Заповед № 23–0353 – 000113/05.06.2025 г., издадена от РПУ Своге, ведно със законната лихва върху уважения размер на главницата, считано от 01.11.2024год. до окончателното й изплащане. В частта за причинените имуществени вреди за платена стойност на съдебно - химическа експертиза вследствие на отменения незаконосъобразен акт - Заповед № 23 – 0353 – 000112 от 05.06.2023 г., издадена от РПУ Своге, с която е наложена принудителна административна мярка – отнемане свидетелството за управление на МПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Производството по делото е образувано по предявени от А. А. П. обективно съединени искове против Областна Дирекция на МВР София за вреди от незаконосъобразни и отменени административни актове- Заповед № 23 – 0353 – 000112 от 05.06.2023 г., издадена от РПУ Своге, с която е наложена принудителна административна мярка – отнемане свидетелството за управление на МПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед N923 -0353 – 000113/05.06.2023 г., издадена от РПУ Своге –ОДМВР за прилагане на принудителна административна мярка– прекратяване регистрацията на автомобила за срок от шест месеца. Претендираната сума за причинените неимуществени вреди е в размер на 6 000лв. или 3074.40 евро. За да постанови този резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: Със Заповед от 07.03.2024г., във връзка с Постановление за прекратяване на досъдебното производство е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23 - 0353 – 000112/ 05.06.2023 г.,, а със Заповед от 25.03.2025 г. е отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка N923 - 0353 - 000113/05.06.2023г. С мотивирана резолюция е прекратено административно наказателното производство по съставения АУАН Серия GA № 974459/05.06.2023г. На 01.03.2024 г. на П. е върнато свидетелството за управление на МПС от КАТ - ОДМВР София. В хода на съдебното производство пред административния съд са изслушани свидетелите Д. П. Г. и Д. С. П., от чиито показания съдът е приел за установено, че ответникът по касация живее в малко населено място- [населено място], община Своге, където всички хора се познават помежду си. След издаване на процесните заповеди, роднини и близки, започнали да се дистанцират от него и да говорят, че е наркоман. Родителите му също били притеснени. Извън злепоставянето му пред съграждани и приятели, Г. изпитвал и чисто битови неудобства, изразяващи се в невъзможност да ползва автомобила си за елементарни житейски нужди, като например да се придвижва до работа или да закара родителите си до болница. При правилно установена фактическа обстановка, правилни са и изведените от съда правни изводи за основателност и доказаност на обективно предявените искове в уважения размер. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице освен отменен по надлежния ред акт / което в случая е безспорно установено/ и реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. В случая, безспорно е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- отменени два административни акта, Заповед № 23 – 0353 – 000112 от 05.06.2023 г., издадена от РПУ Своге, с която е наложена принудителна административна мярка – отнемане свидетелството за управление на МПС за срок до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и Заповед N923 -0353 – 000113/05.06.2023 г., издадена от РПУ Своге –ОДМВР за прилагане на принудителна административна мярка– прекратяване регистрацията на автомобила за срок от шест месеца. Относно останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – неимуществени вреди и причинна връзка с отменения акт, административният съд правилно е посочил в мотивите си, след обсъждане на гласните доказателства, че именно в резултат на незаконосъобразното отнемане на СУМПС, СРМПС и снемането на регистрационните табели на собствения му автомобил, П. е понесъл тежко и емоционално неудобството от трудното придвижване до работното му място, за периода от издаването на незаконосъобразните заповеди от 05.06.2023год. до отмяната им съответно на 21.03.2024год. – за отнетото СУМПС и на 09.04.2025год. за снетата регистрация на МПС, но най-вече срама и тревожността от мисълта, че съгражданите му в малкото населено място, в което всички се познават, го мислят за наркоман. От свидетелските показания е установено, че след случилото се, П. се затворил в къщи, не се срещал с никой, след работа се прибирал в къщи и стоял сам. Изпитвал безпокойство, тревожност, страх, чувствал се неудобно пред познати. Т.е., извън факта, че всяка една от принудителните административна мярка е довела и до влошаване на финансовото му положение, предвид ползването на различни способи за придвижване, едновременно с това, незаконосъобразното процедиране на администрацията по издаване на незаконосъобразните заповеди за прилагане на ПАМ е довело до влошаване на психическо-емоционалното му състояние. В съответствие с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и с оглед характера на претърпените вреди, продължителния период /около десет месеца/ на развилото се срещу ищеца административно производство от издаване на административните актове до отмяната им, степента на интензитет, както и общото психическо и физическо състояние, като следствие от търпени морални вреди, правилно решаващият състав е приел, че сума в общ размер на 3000лв. или 1533.88 евро е справедлива за обезщетяване на вредите от незаконосъобразните заповеди. Относно размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на отменените административни актове, касационната инстанция споделя изведените от административния съд правни изводи, поради което не следва ги повтаря и на осн.чл.222, ал.2 от АПК препраща към тях. По изложените мотиви, съдебното решение в обжалваната му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,