Определение № 4261 от 08.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3047/2024 г.

Образувано е по частна жалба на Г. Гайдарев от гр. Славяново, [улица], чрез процесуалния му представител адвокат Ц. Цонев от АК - Плевен, със съдебен адрес в гр. Плевен, ул. "Братя Бъкстон" № 5, ет. 3, офис 22, против Определение № 859 от 01.03.2024 г., постановено по адм. дело № 235/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с която е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 24-0938-000082/09.02.2024 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Плевен. По подробно изложени съображения за неправилност на определението се претендира неговата отмяна и спиране изпълнението на оспорената заповед. Ответникът по частната жалба не ангажира становище. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди данните по делото и доводите на жалбоподателя, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение АС - Плевен е отхвърлил искане за спиране предварителното изпълнение на Заповед № 24-0938-000082/09.02.2024 г., издадена от началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР - Плевен, с която на основание чл. 171, т. 1, б."б" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) "Временно отнемане на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство", до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, за това, че на 09.02.2024 г. на третокласен път 0 3402, км. 8, в посока към гр. Славяново, област Плевен жалбоподателят Гайдаров е управлявал МПС - Нисан Навара, с рег. № [рег. номер], след употреба на наркотично вещество, установено с техническо средство "Дръг ТЕСТ" 5000 с фабричен № АРРК 0012. За да постанови този правен резултат съдът е преценил, че данните по делото не обосновават наличие на опасност от настъпването на значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, ако обжалваната заповед бъде изпълнена незабавно. Определението е правилно. ПАМ е приложена с акт на специализиран орган, за констирано нарушение по ЗДвП. Съгласно чл. 172, ал. 2, т. 3 ЗДвП налагането на ПАМ от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1, в които се включва свидетелството за правоуправление, което съгласно т. 2 от същата разпоредба, съответните органи имат право да изземват. Разпоредбата на чл. 172, ал. 5 и 6 с.з. предвижда, че обжалването на заповедите, с които се прилага ПАМ по чл. 171 ЗДП се извършва по реда на АПК. Подадената жалба не спира изпълнението на приложената мярка. Т.е. предварителното изпълнение на ЗППАМ № 24-0938-000082/09.02.2024 г. произтича от закона, а не е допуснато по усмотрение на административния орган, съобразно заложените в чл. 60, ал. 1 АПК критерии. Както е посочил и решаващият съд, именно по силата на закона, (а не от волята на органа), са настъпили негативните за адресата последици, свързани с изпълнението на акта. По отношение на тях адресатът следва да получи правна защита, след като в ЗДвП не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол. С нормата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП законодателят е презумирал предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК за допускане на предварителното изпълнение на актовете по чл. 171 ЗДвП, какъвто е процесният. Съгласно предписанието на чл. 166, ал. 2, вр. с чл. 60, ал. 1 АПК, критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда. Предмет на настоящата съдебна проверка е наличието на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, обуславящи постановяването на временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Както бе посочено, цитираната разпоредба изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт. Респ. същият следва да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или, че ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. След като наличието на такава опасност е единственият стандарт при решаване на искането и жалбоподателят не е ангажирал доказателства в подкрепа на доводите си в тази насока, не се налага спиране на предварителното изпълнение на акта. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което искането е неоснователно и законосъобразно е било отхвърлено. Твърденията, че предвижданията на обжалвания административен акт ще осуетят възможността на Гайдарев да изпълнява задълженията си като арендатор на земеделски земи са неоснователни. Затрудненията в търговската и/или трудовата дейност на адресата на акта правилно не са възприети като значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. На практика с искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ жалбоподателят защитава собствените си финансови интереси, които не биха могли да бъдат поставени над обществения интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт от страна на администрацията може да причини неудобства и да засегне права и интереси. В случая обаче, дори и да се приеме, че на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността му да управлява МПС, то същата не е нито значителна, нито трудно поправима, включително предвид алтернативните възможности за управление на неговия автомобил от друго лице, както и за придвижване при нужда с обществен транспорт. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. При данните по делото, твърденията на адресата не доказват изискуемите предпоставки по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта за прилагане на ПАМ. Доводите пред първоинстанционния съд се поддържат и в частната жалба, но те не опровергават извода за неоснователност на направеното искане, което е обосновано от жалбоподателя с посочване на лични (житейски) причини. Описаните обстоятелства правилно са преценени като непопадащи в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под прекратително условие – "до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на нормативно определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й (Арг.: чл. 171, т. 1, б."б" ЗДвП). По изложените съображения обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение