Решение № 686 от 3.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г.

Решение № 686 от 3.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба от В. А. Е. чрез пълномощник адв. Б. П. срещу решение № 1741 от 2.11.09 г. по в. гр. дело № 2365/09 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1844 от 2.07.09 г. по гр. дело № 3042/08 г. на Пловдивския районен съд в отхвърлителната част относно претенцията за сумата 5130.05 лв. неизплатено в пълен размер обезщетение по чл. 222 КТ поради неотчетена и неначислена инфлация. С определение № 369 от 1.04.10 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по въпроса дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение, респективно върху обезщетението по чл. 222 КТ при договореност в колективния трудов договор. Жалбоподателката излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 КТ. Моли решението да бъде отменено и искът по чл. 222 КТ - уважен. Ответникът по жалбата "Ц. ф. П." не заявява становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, приема следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено от работодателя на 12.05.08 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ. В. Е. е била чл. на синдикална организация, която е подписала КТД и съгласно неговите клаузи работната заплата за съответния месец се компенсира тримесечно с процент на инфлация, обявен от Н. статистически институт. Компенсирането на работната заплата с процента на инфлация не се включва в брутното трудово възнаграждение, а се начислява върху основната заплата по сключения трудов договор, поради което не влияе на размера на обезщетенията. За да отхвърли иска за обезщетение по чл. 222 от КТ въззивният съд е приел, че начина на формиране на брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ основанието за обезщетение включва само допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер или договорените такива с индивидуалния трудов договор, но не включва тримесечните добавки, съобразени с процента на инфлация. Поставеният от жалбоподателката материалноправен въпрос е дължи ли се начисляване на инфлация върху основното трудово възнаграждение, респективно върху обезщетението по чл. 222 от КТ при договореност в КТД . С оглед на това е поддържано противоречие между приетото разрешение на въпроса с обжалваното решение и решение № 973 от 17.04.09 г. на П. и решение № 977/17.04.09 г. по гр. дело № 2243/08 г. на П., постановени по идентични дела със същия ответник, в които е прието, че на работника се дължи неизплатена и неначислена инфлация върху трудовото възнаграждение съгласно разпоредбите на КТД. Настоящият състав на ВКС, с оглед посочените различни разрешения на материалноправния въпрос от значение за изхода на спора, дадени с посочените по-горе решения и обжалвания съдебен акт, на основание чл. 291 ГПК приема следното: Обезщетението по чл. 222, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение се определя въз основа на полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, доколкото не е предвидено друго. При действието на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /ДВ, бр. 9/2007 г./ брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението включва основното трудово възнаграждение, допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат за съответния период с полагащото се основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Определените в чл. 15 от колективния трудов договор суми за компенсации, свързани с инфлацията имат обезщетителен характер, касае се за еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а не водят до автоматично увеличаване на работната заплата, т. е. не се включват в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 3 НСОРЗ. При това разрешение на поставения въпрос ВКС в настоящия състав приема за правилна практиката, обективирана в обжалваното решение. Законосъобразен е изводът на въззивния съд, че определените в колективния трудов договор суми за компенсации, свързани с инфлацията, при действието на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не се включват в брутното трудово възнаграждение по чл. 3, поради което няма основание да бъдат включени и като основа за изчисляване на обезщетенията по чл. 222 КТ. При това положение решението на въззивния съд в частта, с която е отхвърлен иска за заплащане на неизплатено в пълен размер обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ поради неотчетена и неначислена инфлация, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.