Определение № 684 от 20.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 767/2023 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (НББАЗ), чрез процесуалния му представител – адв. Т. Я., с която се иска сумата от 260 000 лв., внесена по сметка на ВКС и служеща като обезпечение по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, за спиране изпълнението на въззивно решение № 33 от 01.02.2023 г., постановено по в. т. д. № 716/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, в обжалваната от НББАЗ част, да бъде възстановена на молителя по сочена в молбата банкова сметка. Твърди се, че с оглед постановеното определение № 1400 от 21.12.2023 г. по т. д. № 767/2023 г. на ВКС, I т. о., с което не е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, са налице предпоставките за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. Препис от молбата за връщане на обезпечението е изпратен на ответната страна – А. Ю. П. и Л. Й. П., които в законоустановения срок чрез процесуалния им представител депозират отговор, в който заявяват, че не възразяват по така направеното искане за връщане на молителя на внесената като обезпечение сума. С допълнително постъпила молба с вх. на ВКС № 4395 от 12.03.2024 г. молителят излага твърдения, че присъдените по делото суми, в т. ч. съобразно влязлото в законна сила въззивно решение, са изцяло заплатени чрез превеждането им по сметка на ЧСИ и взискателите са удовлетворени, за което представя платежни документи. Настоящият състав намира, че молбата за освобождаване на внесеното обезпечение следва да бъде удовлетворена. С определение № 111 от 14.02.2023 г. по ч. т. д. № 224/2023 г., постановено от състав на I-во т. о. на ВКС, е спряно на основание чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 33 от 01.02.2023 г., постановено по в. т. д. № 716/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив, в обжалваните му от Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ части, с които, след частична отмяна и частично потвърждаване на първоинстанционното решение № 260084 от 20.07.2022 г. по т. д. № 169/2020 г. на Окръжен съд – Стара Загора, НББАЗ е осъдено да заплати на А. Ю. П. и Л. Й. П. по 130 00 лв. – главници за всеки един от тях (или общо 260 000 лв.), представляващи разлика между необжалвания от ответника размер на присъдените им обезщетения от по 70 000 лв. за всеки един от ищците и присъдените им обезщетения от по 200 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 22.08.2019 г., до окончателното изплащане, срещу внесено обезпечение в този размер. Съгласно представено от счетоводството на ВКС удостоверение от 14.02.2024 г., сумата от 260 000 лв. е налична по сметката за обезпечения на ВКС. С определение № 1400 от 21.12.2023 г. по т. д. № 767/2023 г. на ВКС, I т. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 33 от 01.02.2023 г., постановено по в. т. д. № 716/2022 г. на Апелативен съд – Пловдив. Видно от представените към молба с вх. на ВКС № 4395 от 12.03.2024 г. платежни нареждания, дължимите суми по образуваните по описа на ЧСИ Р. М. с рег. № 868 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Стара Загора изпълнителни дела с взискатели А. Ю. П. и Л. Й. П. и длъжник НББАЗ, са преведени по сметка на ЧСИ съобразно получени от длъжника покани за доброволно изпълнение, с което задълженията на сдружението за присъдените като обезщетение суми – дължими главници, законна лихва и разноски, са изцяло погасени. Внесената като обезпечение сума по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК цели да обезпечи удовлетворяването на кредитора за присъденото вземане. Както се посочи, от приложените към молбата с вх. на ВКС № 4395 от 12.03.2024 г. доказателства се установява, че задълженията на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ по образуваните за удовлетворяване вземанията на кредиторите изпълнителни дела към настоящия момент са изцяло погасени, с което кредиторите са удовлетворени, в който смисъл е и изричното твърдение на надлежно упълномощения по делото процесуален представител на А. Ю. П. и Л. Й. П., направено в постъпилия отговор на настоящата молба на сдружението за връщане на обезпечението, поради което опасност от застрашаване на правния интерес на последните не съществува. Вследствие на това, основанието за задържане на сумата по специалната сметка на ВКС се явява отпаднало. Към датата на депозиране на молбата за връщане на гаранцията не е изтекъл и едногодишният срок по чл. 82 ГПК. По изложените съображения, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на I-во т. о.