Решение № 1192 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7315/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Благоевград, със седалище в гр. Благоевград, на ул. „Владо Черноземски“ № 3, срещу решение № 2458 от 22.05.2025 г. по адм. д. № 236 по описа за 2025 г. на Административен съд – Благоевград в осъдителната му част. Оплаква се, че същото е неправилно, като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и цялостното отхвърляне на предявената от И. Д. Д. против ОД на МВР – Благоевград искова претенция за присъждане на неимуществени вреди. Алтернативно иска намаляване на размера на присъденото от първоинстанционния съд обезщетение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Позовава се на приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22. Ответникът – И. Д. Д. с [ЕГН] и с адрес в гр. Благоевград, [адрес] не изразява становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Не се явява и не се представлява в съдебното заседание пред настоящия съд. В становище и писмени бележки по делото от 10.12.2025 г. оспорва основателността на касационната жалба и иска потвърждаване на атакувания съдебен акт в осъдителната му част. Претендира разноски за настоящото производство, за което представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършването им. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в осъдителната му част, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна. Съображенията за това са следните: С решението, чиято частична отмяна се иска, Административен съд – Благоевград е осъдил ОД на МВР – Благоевград за заплати на Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на сумата от 1000.00 лв., причинени му от отменен, като незаконосъобразен, административен акт – Заповед № УРИ 7852з-115/21.03.2024 г., издадена от началник-сектор „Охранителна полиция“ във Второ Районно управление – Благоевград към ОД на МВР – Благоевград, ведно със законната лихва за забава върху сумата на обезщетението, считано от 25.07.2025 г. до пълното му изплащане. Със същото решение искът за неимуществена обезвреда е отхвърлен, като неоснователен, в останалата му част, над присъдената сума до пълния предявен размер от 2000.00 лв. Наред с това ответникът е осъден да заплати на ищеца 410.00 лв. разноски по делото. Съдебното производство по адм. д. № 236/2025 г. по описа на Административен съд – Благоевград е образувано по искова молба от И. Д. Д. с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявена против ОД на МВР – Благоевград, за осъждането на ответния административен орган да му заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода от 21.03.2024 г. до 25.07.2024 г. в размер на сумата от 2000.00 лв., изразяващи се в негативни емоционални изживявания (уронване на доброто му професионално име, като дългогодишен служител в системата на МВР; стрес; унижение; неудобство от колегите и служителите на ръководни длъжности в ОД на МВР – Благоевград; душевни терзания; обида от наложеното дисциплинарно наказание; влошена комуникация със семейството и с околните) и причинени му от отменен по съдебен ред индивидуален административен акт – Заповед № УРИ 7852з-115/21.03.2024 г. на началник-сектор „Охранителна полиция“ във Второ Районно управление – Благоевград към ОД на МВР – Благоевград за налагане на ищеца на дисциплинарно наказание „Порицание“, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 25.07.2024 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение № 2490/25.07.2024 г. по адм. д. № 409/2024 г. на Административен съд – Благоевград за отмяна на процесната Заповед, до окончателното му заплащане. Административният съд е установил, от фактическа страна, че, към 21.03.2024 г., Д. е старши полицай в група „Патрулно-постова дейност“ на сектор „Охранителна полиция“ към Второ Райнно управление – Благоевград при ОД на МВР – Благоевград (Кадрова справка на л. 10 и 11 от първоинстанционното дело). Със Заповед № УРИ 7852з-115/21.03.2024 г., издадена от началник-сектор „Охранителна полиция“ във Второ Районно управление – Благоевград към ОД на МВР – Благоевград, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. трето, във вр. с чл. 204, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), на Д. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца заради неизпълнение на служебните му задължения – хипотезата по чл. 200, ал. 1, т. 11, предл. второ ЗМВР. Тази Заповед е оспорена от ищеца и е отменена с Решение № 2490/25.07.2024 г. по адм. д. № 409/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград. Съдебното решение е влязло в законна сила на 25.07.2024 г. По делото пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Х. Е. М., приятел на ищеца и Т. И. А. – негов колега. При така установеното, от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът е разгледал по същество предявената против ОД на МВР – Благоевград искова претенция, като е формирал извод за нейната частична основателност, до присъдения размер от 1000.00 лв. Приел е, че ищецът се е справил с доказателствената тежест да установи наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответния административен орган за вреди. Счел е, че от събраните по делото гласни доказателства се установява по несъмнен начин, че Д., в резултат на издадената Заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на служебния му авторитет, стрес, унижение, неудобство и притеснения. Посочил е, че наложеното на Д. дисциплинарно наказание е станало достояние на колегите му в ОД на МВР – Благоевград. Обосновал се е, че настъпването на твърдените в исковата молба емоционални страдания се установява и заради естествената реакция на всеки служител, по отношение на когото неоснователно е образувано и приключило производство за налагане на дисциплинарно наказание. Съобразявайки нормата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), е определил обезщетението за неимуществени вреди. Отчел е обстоятелството, че ищецът е дългогодишен служител в системата на МВР. Взел е предвид характера и интензитета на причинените вреди, периода на търпенето им, както и липсата по казуса на конкретно увреждане на здравето на ищеца. Мотивиран така, съдът е постановил частично обжалвания в настоящото производство резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно, допустимо и правилно. съдът е извършил анализ на събраните по делото доказателства в тяхната цялост и отделно и въз основа на същите изградил правилни и обосновани изводи за основатеност на исковата претенция до размера на нейното уважаване. Съдът е обсъдил всички възражения и доводи на страните, което сочци на пълнота на мотивите и обоснованосст на правния му извод за доказаност на исковата претенция по основание. Що се отнася до размера на същата съдът е приложил правилно законовия критерий за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, приложим на осн. § 1 ЗР ЗОДОВ. Правилно съдът е приел, че ищецът е понесъл вреди от неимуществен характер като стрес, уронване на доброто име на служителя, унижение, неудобство, притеснения. Решението на административния съд е валидно и допустимо, при постановяването му е приложен правилно материалния закон, не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Същото следва да се остави в сила, на ос чл. 221, ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Водим от изложеното, Върховният административен съд