Определение № 50238 от 04.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1618/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. Н. Г. и С. Н. Й. срещу определение № 86 от 16.06.2021г. по гр.д. № 403/2020г. на Врачански окръжен съд, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено решение №6 от 20.04.2021г. по същото дело, в частта за разноските, като са осъдени В. Н. Г. и С. Н. Й. да заплатят на Д. Й. К. и на Т. И. П. по 250 лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени пред въззивната инстанция. Частните жалбоподатели считат, че определението е неправилно. Според тях разноски на Д. К. и Т. П. не са дължими, защото независимо от неуважаване на въззивната жалба на жалбоподателите, съдът се е произнесъл с ново решение, което касае правата на двете съделителки. Считат също, че разноски следва да се присъждат едва във втората фаза на делбата. Ответниците по частната жалба Д. Й. К. и на Т. И. П. я оспорват. Изтъкват, че имат право на разноски за въззивното разглеждане на делото, защото въззивната жалба не е била уважена, а постановеното „ново” решение не променя правата им в съсобствеността - и с първоинстанционното, и с въззивното решение квотата на Т. П. и на Д. К. е по 6/96 ид.ч. Производство по частната жалба е присъединено към гр.д. № 1619/2022г. на настоящия състав, образувано по касационна жалба на В. Н. Г. и С. Н. Й. срещу въззивното решение по спора. С него е отменено първоинстанционното решение в частта за лицата, между които се допуска делбата и квотите им, като е постановено ново решение за определяне на съделителите и дяловете им. Въззивното производство е било образувано по жалба на настоящите жалбоподатели, които са искали отхвърляне на иска изцяло с оглед на предявеното от тях възражение за придобивна давност; поддържали са и оплаквания срещу незачитането на направените от някои наследници откази от наследство през 1992г. Доводите на въззивниците (както по отношение на придобивната давност, така и по отношение на отказите от наследство) не са били уважени от съда. Постановеното ново решение е предизвикано от служебно констатираното от съда, че съделителката К. К. неправилно е изключена от делбата с позоваване на чл. 9а ЗН. Именно, за да се осигури участието на всички съсобственици и така да се гарантира действителността на делбата, съдът е постановил нов диспозитив, касаещ участниците в делбата и дяловете им. С постановеното от настоящия състав определение по чл. 288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. По молба на съделителките Д. Й. К. и Т. И. П. въззивният съд е постановил сега обжалваното определение от 16.06.2021г. по реда на чл. 248, ал.1 ГПК, като е поставил в тежест на въззивниците В. Г. и С. Й. направените от двете съделителки разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 250лв. Съдът е посочил, че въззивниците дължат разноски, защото жалбата им е изцяло неоснователна, както и че общите правила за разноски се прилагат и при обжалване на решенията по допускане и извършване на делба. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира обжалваното определение за правилно. Въззивната жалба на В. Г. и С. Й. е приета изцяло за неоснователна. С оглед на това за тях възниква отговорност за разноски. Съображенията, свързани с извършената от съда отмяна на решението и постановяване на нов диспозитив, нямат отношение към дължимите на ответниците по жалбата Д. Й. К. и Т. И. П. разноски. Въззивното решение не променя обема на техните права в съсобствеността, поради което те не се „ползват” от това решение. Следва да бъдат споделени и съображенията на съда за приложимостта на общата отговорност за разноски при обжалване на решение по допускане и извършване на делба. Правилото на чл.355, пр.1 ГПК визира необходимите разноски за извършването на делбата, а не тези направени по повод на обжалване на постановените решения. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на II г. о.