Определение № 3112 от 17.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3975/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Б. З. срещу определение № 13369 от 29.08.2024 г. по в. гр. д. № 12673/2022 г. на Софийски градски съд, с което е изменено, на основание чл. 248 ГПК, решение № 3637 от 18.06.2024 г. по същото въззивно дело в частта за разноските, като е осъден А. Б. З. да заплати на С. Ц. У. още 400 лв. (освен вече присъдената с решението сума от 800 лв.) разноски за въззивното производство. Софийски градски съд е съобразил, че е сезиран с искане да измени постановеното решение в частта му за разноските, като присъди в полза на С. Ц. У. претендираното адвокатско възнаграждение за въззивното производство в пълния му размер от 1200 лв. От молителя са изложени твърдения, че възнаграждение в посочения размер съответства на правната и фактическа сложност на делото, доколкото от страната са подадени въззивна жалба, отговор на въззивната жалба на насрещната страна, както и отговор на частна жалба по чл. 248 ГПК, както и предвид обстоятелството, че същото съответства на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Съдът е приел, че действително, в производството пред него са извършени процесуални действия от пълномощника на въззивника-ответник С. У. в завишен спрямо обичайния обем, предвид подаването на въззивни жалби и от двете страни по спора, а и с оглед вещния характер на делото, което се характеризира с усложнена фактическа обстановка и правна материя. Предвид обстоятелството и че претендираният от насрещната страна адвокатски хонорар за въззивната инстанция е в идентичен размер, е счел, че сумата от 1200 лв. не е прекомерно висока и се дължи на У., съобразно изхода на спора. Жалбоподателят счита определението по чл. 248 ГПК за неправилно, като твърди, че по делото не са представени доказателства за заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение. Позовава се и на приетото в решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22. От С. У. е постъпил отговор, с който същият моли частната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира частната жалба за допустима, но неоснователна. Производството пред Софийски градски съд е приключило изцяло в полза на С. Ц. У., като подадената от него въззивна жалба е уважена и същевременно за неоснователни са намерени въззивната жалба и частната въззивна жалба на насрещната страна. От пълномощника на У. по делото – адвокат В., са подадени въззивна жалба и отговори на жалбите на А. З., а адвокат А. го е представлявала в проведеното открито съдебно заседание. Двамата визирани адвокати са упълномощени по реда на чл. 71, ал. 1, изр. второ ЗА от Адвокатско дружество „Милованови“ - последното упълномощено от С. У. да го защитава и представлява по въззивното дело, като за това е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лв. Представени са доказателства за плащане на възнаграждението – платежно нареждане от 22.08.2022 г. От горното следва изводът, че С. У. реално е заплатил уговореното адвокатско възнаграждение във връзка с процесуалното му представителство по гр. д. № 12673/2022 г. на Софийски градски съд. Предвид изхода на спора пред въззивната инстанция, същият има право на присъждане на направените от него разноски в пълен размер. Сумата от 1200 лв. в случая не се явява прекомерна с оглед фактическата и правна сложност на спора, цената на иска и извършените от процесуалните представители на У. правни действия. Друго не следва и от решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, задължително за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК. Съгласно него настоящият национален съд не следва да прилага Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, респ. предвидените в нея минимални размери на възнагражденията. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като същият следва да съобрази естеството на спора, защитавания интерес, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко - фактическата и правна сложност на делото. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,