Определение № 4800 от 08.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3619/2026 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на К. И. Д., подадена чрез адв. Т. Ч.- В., за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 879 от 02.07.2026 г. по в.гр.д. № 3332/2025 г. на Окръжен съд - Пловдив в частта, с която е потвърдено решение № 2620 от 27.05.2025 г. по гр.д. № 18081/2022 г. на Районен съд- Пловдив в частта, с която К. И. Д. е осъдена да заплаща на П. А. А. месечен наем за ползването на семейното жилище, находящо се в [населено място], м. „ З.“ № ***, в размер на 613.55 евро /1200 лв./ Въззивното решение е съобщено на молителката на 20.07.2026 г. Видно от данните по делото, на 20.08.2026 г. тя е подала касационна жалба срещу него, включително и в частта относно наема по чл. 57, ал.2 СК, която касационна жалба е в процес на администриране. С платежно нареждане от 02.10.2026 г. молителката е внесла ВКС определеното обезпечение в размер на 2 500 евро, която сума е налична по специалната сметка на ВКС. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК по искане на жалбоподател касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. Предвид изложеното, налице са предвидените в закона предпоставки на чл. 282, ал.2 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното съдът