Определение № 150 от 06.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 525/2022 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Адвокатско дружество“Гърбев“, чрез адв.Д. Б., срещу определение №192/27.01.22г. по в.гр.д.№1704/21г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение №463/26.10.21г. в частта по присъденото по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че съдът е следвало да определи размера на адвокатското възнаграждение върху цената на всеки от трите обективно съединени искове – за неплатена главница по договора за кредит, за възнаградителна лихва и за санкционираща лихва, които намират правното си основание в различни клаузи от договора. Прави се искане за отмяна на определението на окръжния съд и уважаване на молбата. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е основателна. Предмет на обжалване пред окръжния съд като въззивна инстанция е решение №260107/08.04.21г. по гр.д.№1870/19г. по описа на Районен съд Асеновград в частта, с която са отхвърлени предявените от „Банка ДСК“ЕАД срещу Н. И. Г. /представлявана от адв.Б., съдружник в адвокатското дружество, с което е сключен договорът за правна защита и съдействие/ искове по чл.422 ГПК – за признаване за установено,че последната дължи на банката сума над 18 190,84 лв. до пълния размер от 19 153,12 лв., т.е. сумата 962,28 лв. главница, сумата 1920,41 лв. договорна лихва и сумата 107,08 лв. санкционираща лихва. С решението си въззивният съд е потвърдил решението в обжалваната му част, като на основание чл.38 ал.2 ЗА е осъдил банката да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“ сумата 537,22 лв., която е изчислил върху сбора от цената на трите иска /3109,77 лв./, заедно с начислен ДДС. Подадената от адвокатското дружество молба за изменение на решението в частта за разноските е оставена без уважение с атакуваното пред настоящата инстанция определение. За да се мотивира, съставът на окръжния съд е посочил, че възнаграждението се изчислява върху цената на исковете по реда на чл.7 ал.2 и §2а от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и поради това не е налице основание за преразглеждането на постановеното с решението по въпроса за разноските. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно чл.2 ал.5 от Наредба №1/2004г. за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки един от тях поотделно. В случая въззивният съд е сумирал цената на трите иска, в частта им, за която е бил сезиран да се произнесе, и е определил възнаграждението в хипотезата на чл.7 ал.2 т.2 от наредбата, вместо да приложи при съобразяване на правилото по чл.2 ал.5, съответната, относима към всеки от исковете хипотеза за изчисляване на възнаграждението. Така по първия иск – за разликата между предявения размер на главницата и уважената част от иска - 962,28 лв., в който размер е обжалваемият материален интерес, както и по третия – за санкциониращата лихва се дължи адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.1 от наредбата или за всеки от двата иска - по 300 лв. По втория иск за договорна лихва в размер на 1920,41 лв. възнаграждението се изчислява по чл.7 ал.2 т.2 от наредбата и възлиза на 364,42 лв. Общият размер на възнаграждението по трите иска е 964,42 лв., върху което се дължи ДДС или общата сума, която следва да бъде присъдена на адвокатското дружество е 1157,30 лв. Тъй като е присъдил с решението само 537,22 лв., окръжният съд е следвало да измени решението си в частта за разноските, като присъди и остатъка от 620,08 лв. Отказът му, като неправилен, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено определение,с което молбата по чл.248 ГПК бъде уважена и в полза на адвокатското дружество - молител бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на още 620,08 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение