Определение № 12849 от 12.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11485/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Й. М. и Е. С. М., в качеството им на членове на съвета на директорите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, чрез адв. Минчева срещу Определение № 34210/20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10189/2025 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу писмо с изх. № КПК-10561-2/05.09.2025 г., издадено от председателя на Комисия за противодействие на корупцията (КПК) и производството по адм. дело № 10189/2025 г. е било прекратено. Жалбоподателите излагат доводи, че определението е неправилно и незаконосъобразно – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират разноски. Ответникът – председателят на КПК, чрез гл. юриск. Алипиева, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следите съображения: С Определение № 34210/20.10.2025 г., постановено по адм. дело № 10189/2025 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на В. Й. М. и Е. С. М., в качеството им на членове на съвета на директорите на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД срещу писмо с изх. № КПК-10561-2/05.09.2025 г., издадено от председателя на КПК. Изложени са мотиви, че жалбата като подадена срещу писмо, което не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е недопустима. Определение е правилно. Съгласно чл. 21, ал. 1 от АПК, индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Следователно, за да се приеме един акт за административен, е необходимо с неговото издаване административният орган властнически и едностранно да създава, изменя или прекратява права или задължения за неговите адресати. С оспореното писмо председателят на КПК се е произнесъл по повод представено становище с вх. № КПК-10561/27.08.2025 г. на В. Й. М. и Е. С. М., адресирано едновременно до Комисията и до представителя на надзорния съвет на НОИ, в което е изразена позиция по въпроса дали членовете на съвета на директорите на дружеството са длъжни да подават декларации по ЗПК. В становището са развити подробни аргументи относно неприложимостта на закона спрямо тях и е поискан отговор от страна на Комисията. При така установеното, съдът правилно е приел, че жалбата на В. Й. М. и Е. С. М. е недопустима, тъй като е подадена срещу документ, който не представлява индивидуален административен акт по смисъла на закона. В случая Комисията единствено е дала своето становище във връзка с приложимата законова уредба по поставените от жалбоподателите въпроси. Писмото, срещу което е подадена жалбата, има само уведомителен характер – то не създава права или задължения, не засяга законни интереси и не води до правни последици за жалбоподателите. С оглед липсата на тези белези, съдът правилно е заключил, че актът не подлежи на съдебен контрол и няма основание да разглежда жалбата по същество, поради наличие на хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК. Воден от горното и на осн. чл. 236 от АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение