Определение № 10155 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9206/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Р. от гр. Харманли, чрез адв. Александров от Хасковската адвокатска колегия, срещу Определение №2970/17.07.2024 година, постановено от Административен съд – Хасково по адм. д.№20247260700 557/24 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Р. срещу мълчалив отказ на Община Харманли по заявление № ОХ-05-849/26.03.2024г. и е прекратено производството по делото. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ на кмета на Община Харманли да извърши дерегистрация на регистрирани лица на адрес на жалбоподателя и производството по делото е прекратено. Административният съд е преценил жалбата като недопустима, приемайки, че преди образуване на съдебното производство, административният орган се е произнесъл с изричен акт, който не бил оспорен от жалбоподателя. Изводът му е, че жалбата е без предмет, доколкото към момента на подаването й до съда, не е налице мълчалив отказ. Допълнил е, че дори да се приеме, че е налице мълчалив отказ по заявлението на жалбоподателя, то жалбата срещу него е просрочена. В частната жалба се твърди неправилност на определението. Поддържа се, че съдът служебно е следвало да направи правна квалификация на жалбата по чл.21, ал.4 АПК, както и служебно да извърши преценка за наличието на мълчалив или изричен отказ. Иска отмяна на определението и връщане на делото с указания към съда по прилагането на закона. Община Харманли чрез кмета й оспорват частната жалба по съображения в писмен отговор, постъпил на 23.08.24 година Иска да се остави без уважение частната жалба и претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима. Тя е подадена в срока по чл.230, ал.1 АПК от страна по делото, за която подлежащото на обжалване определение е неблагоприятно. По основателността й приема следното: В Закона за гражданската регистрация липсва употребен термин „дерегистрация“. Законът предвижда, че адресната регистрация на едно лице е отразяването на постоянния му и настоящ адрес в регистъра на населението – чл.91 ЗГР. Постоянният и настоящият адрес на едно лице, т.е. адресната му регистрация се извършва от кмета, по заявление на лицето – чл.92, ал.1 ЗГР. Промяната в адресната регистрация се извършва от кмета по заявление на лицето – чл.98 ЗГР. Заличаването на адресна регистрация се извършва от кмета на общината при съобразяване на определена процедура, по подаден писмен сигнал или по искане на собственик на имот. Тоест, съгласно разпоредбите на ЗГР, извършената адресната регистрация може да се промени или заличи. Промяната се иска от лицето, което я е направило, т.е от регистрираното лице, а заличаването може да се поиска от трети лица. В този смисъл, съдът, а преди това и административният орган основателно са възприели заявлението на Р. с № ОХ-05-849/26.03.24г. като искане на собственик на имот за заличавана на адресната регистрация на посочените в заявлението лица от адреса на имота му. Видно от административната преписка е, че по това заявление е процедирано по начина и в сроковете, разписани в чл.99б ЗГР, в резултат на която процедура е и изпратено на заявителя писмото на кмета на Община Харманли изх.№ ОХ-05-849/1//23.05.24г., с което заявителят е уведомен за резултата от извършената проверка. Практически искането на заявителя не е уважено в резултат на проверката. Тоест, към датата на подаване жалбата на Р. до съда, по заявлението му до кмета на Община Харманли има изрично произнасяне от административния орган, чрез отказ да се извърши заличаване на адресната регистрация на лицата, посочени в заявлението на Р., от адреса на имота му. Следователно, не е формиран мълчалив отказ по заявлението и жалбата до съда е без предмет. Определението на съда е правилно. С оглед изхода на производството, на ответника по частната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, което е своевременно поискано. По делото са извършени процесуални действия от ответника по частната жалба, изразяващи се в подаване на писмен отговор по нея. Воден от горните съображения и на осн.чл.236 вр. с чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд