Определение № 141 от 14.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 2000/2013 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Д. И., с която се иска отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т.5 ГПК на определение № 1317/ 02.05.2012г., по ч. гр.д. № 596/ 2012г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която се оставя без разглеждане като просрочена жалбата на настоящия молител срещу действия на ЧСИ. Ответниците по молбата, [фирма] и Е К., считат молбата за основателна и искат уважаването й. Ответникът по молбата, [фирма], моли да се остави без разглеждане молбата, като недопустима, съответно ако съдът е разгледа – да я отхвърли, като неоснователна. Претендира заплащане на направените разноски за настоящото производство в размер на 500 лева- юрисконсултско възнаграждение. Ответникът, [фирма], не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка по реда на чл.307, ал.1 ГПК, приема следното: Молбата за отмяна е недопустима. На отмяна по реда на чл.303 и сл. от ГПК подлежат само влезлите в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо. В чл.307, ал.2 ГПК не се съдържа аналогична норма на чл.234, ал.2 ГПК /отм./, сочеща и определянията, като актове, подлежащи на отмяна. Относно допустимостта на отмяната на съдебни актове, нямащи характер на решения, Пленумът на ВС се е произнесъл с Постановление № 2/1977г преди приемането на нормата на чл.234, ал.2 ГПК /отм./, поради което дадените с него разрешения намират приложение и при тълкуването на настоящата редакция на закона. Съгласно него, отмяната, като извънреден способ, е допустима единствено за определения, с които се разрешава материално правен спор, свързан с предмета на делото и които имат характер на такива, по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани, респективно повдигнати отново пред съд /както е при прекратяване на производството поради отказ от иска/. Определението за връщане като просрочена на жалба срещу действия на ЧСИ не е съдебен акт, с който се решава със сила на пресъдено нещо материално правен въпрос, включен в предмета на делото. Видно от изложеното, атакувания с молбата по чл.303 от ГПК акт не попада в предметния обхват на отмяната, като извънреден способ за защита, поради което молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане, като недопустима. С оглед изхода на спора, на ответника, [фирма], следва да бъдат присъдени разноски в размер на 150 лева- юрисконсултско възнаграждение /чл.9, ал.2 вп. чл.11 Наредба № 1/ 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение