Решение № 5294 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 370/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Бургас, чрез процесуалния си представител, срещу решение № 9530 от 04.11.2025 г. по адм. дело № 1500/2025 г. на Административен съд – Бургас. С обжалваното решение АС – Бургас е отменил заповед № РД-16-218 от 31.07.2025 г. на областния управител на област Бургас, с която на основание чл. 82а, ал. 1 и 2 от Закона за държавния служител е прекратено временното преназначаване на А. Т. Т. на длъжността „главен секретар“ в Областна администрация – Бургас, считано от 01.08.2025 г. и й е определена длъжност „старши експерт“ с I/първи/ младши ранг, ниво, степен и размер на основната месечна заплата. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е недопустимо поради липса на правен интерес за жалбоподателката и евентуално неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че съдът неправилно е приел, че за оспорващата е налице правен интерес от обжалване на процесната заповед, т. к. с последваща заповед е прекратено служебното й правоотношение по взаимно съгласие и с отмяната на оспорената заповед не е възможно да постигне промяна в правното си положение. Поради това намира, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба и съдебният акт следва да се обезсили. При преценка за допустимост на решението, излага доводи, че съдът неправилно е преценил, че обжалваната заповед не съдържа фактически основания, които обосновават необходимостта от прекратяване на временното преназначаване на служителката и отменил същата поради порок по чл. 146, т. 2 вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. При тези съображения, развити в касационната жалба, иска да се отмени обжалваното решение. Касационният ответник А. Т. Т. не е изразила становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страната, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е установил релевантните за спора фактически обстоятелства, въз основа на които е достигнал до издържани правни изводи. По делото са установени следните фактически обстоятелства: Със заповед № РД-16-87 от 30.04.2024 г., на областния управител на област Бургас, на основание чл. 9, ал. 1 във връзка с чл. 15, ал. 1 и чл. 12, ал. 1 ЗДСл, А. Т. е назначена за държавен служител, на длъжност „старши експерт“ в отдел „Териториално устройство и държавна собственост“, дирекция „Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост“ в Областна администрация – Бургас, считано от 01.05.2024 г. до завръщане на титуляря на длъжността. Със заповед № РД-16-152 от 25.06.2024 г. на областния управител на област Бургас служителката е преназначена на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 82а, ал. 1 ЗДСл на длъжност „началник отдел“ в отдел „Териториално устройство и държавна собственост“ в същата дирекция, считано от 26.06.2024 г. за срок не по-дълъг от 4 години. Със заповед № РД-16-227 от 14.10.2024 г. на областния управител на област Бургас, на основание чл. 9, ал. 1 вр. чл. 82а, ал. 1 ЗДСл А. Т. е назначена на длъжността „главен секретар“, считано от 15.10.2024 г., за срок не по-дълъг от 4 години. С обжалваната пред първоинстанционния съд заповед № РД-16-218 от 31.07.2025 г. на областния управител на област Бургас, на основание чл. 32, ал. 1 от закона за администрацията и във връзка с чл. 82а, ал. 1 и 2 ЗДСл, е прекратено временното преназначаване за срок не по-дълъг от 4 години на А. Т. на длъжността „главен секретар“ на Областна администрация Бургас, считано от 01.08.2025 година. В обстоятелствената част на акта е посочено, че повод за издаването й е необходимост от организиране и подготовка на процедура за назначаване на длъжността „главен секретар“ по надлежния, нормативно установен ред по смисъла на Закона за държавния служител, с цел обезпечаване на длъжността за неопределено време. Служителката е преназначена със следваща заповед на длъжността „старши експерт“ в отдел „Териториално устройство и държавна собственост“, на която е била назначена първоначално с цитираната по-горе заповед, считано от 01.08.2025 година. В тази връзка от данните по административната е установено, че областният управител на област Бургас е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 08.05.2025 г., според което длъжността „началник отдел“ е трансформирана в длъжност „старши експерт“. Длъжността е заета след проведен конкурс за същата, считано от 31.07.2025 година. Със заявление вх. № 80-00-416/15.08.2025 г. А. Т. е заявила, че поради завръщане на титуляря през м. октомври, желае да бъде освободена от заеманата длъжност по взаимно съгласие, считано от 01.09.2025 година. Със заповед № РД-16-254 от 27.08.2025 г. на областния управител на област Бургас, на основание чл. 103, ал. 1, т. 1 ЗДСл във връзка с писменото заявление на служителката и постигнато взаимно съгласие, е прекратено служебното й правоотношение за заеманата длъжността „старши експерт“ в отдел „Териториално устройство и държавна собственост“, считано от 01.09.2025 година. При тези фактически обстоятелства, коректно и подробно изложени в обжалваното решение, съдът правилно е приел от правна страна, че оспорването на акта е допустимо и основателно. Правилно и обосновано съдът не е кредитирал доводите на органа по назначаване за отпаднал правен интерес за оспорващата от търсената съдебна защита. Прекратяване на преназначаването по чл. 82а, ал. 1 ЗДСл с обжалвания акт рефлектира неблагоприятно в правната сфера на служителката и за нея е налице правен интерес от оспорването му пред съда. Последващото прекратяване на служебното й правоотношение с Областна администрация – Бургас за друга длъжност не води до отпадане на правния й интерес, както поддържа касационният жалбоподател. Наведените повторно аргументи в касационната жалба в тази насока са неоснователни. Всеки правен субект има право да сезира съда с жалба срещу административен акт, който го засяга и/или нарушава негови права и законни интереси, освен ако обжалването не е изрично изключено със закон. В случая преценката на съда за наличие на правен интерес от обжалването не е обусловена от настъпилите по-късно промени в различно от прекратеното служебно правоотношение. Въпросът дали при отмяна на атакуваната заповед е възможно да се възстанови или не съществувалото правно положение не е релевантен при решаване на спора за правния интерес от търсената съдебна защита, а е насочен към правните последици и възможните хипотези за изпълнение на благоприятно за служителката съдебното решение, още повече при положителен резултат би имала правото да претендира обезщетение за вреди от незаконосъобразния акт – в т. см. вж. решение № 10271 от 23.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5664/2025 г., V о. Ето защо съдът правилно е приел, че е сезиран с допустима жалба и е разгледал спора по същество, поради което постановеният съдебен акт е допустим и не са налице основания за обезсилването му. Правилни са изводите на съда за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради липса на фактически основания, които отговарят на изискването за мотивираност на акта и сочат на съобразяване с целта на закона. Заповедта е издадена на основание чл. 82а, ал. 1 и 2 ЗДСл. Съгласно разпоредбата на чл. 82а, ал. 1 ЗДСл, с писмено съгласие на държавния служител той може да бъде преназначен за срок не по – дълъг от 4 години на друга длъжност в същата администрация, ако отговаря на минималните и специфичните изисквания за нейното заемане. В ал. 2 на чл. 82а е предвидено, че след изтичане на срока по ал. 1 държавният служител заема предишната си длъжност. В случаите, когато тази длъжност е съкратена, му се предлага друга равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Законът предвижда максимален срок на временното преназначаване – 4 години, като с оглед спазването на изискването за стабилитет на служебното правоотношение (чл. 81 ЗДСл) би следвало, още при издаването на заповед за временно преназначаване, да бъде посочен срок или основание, при настъпването на което временното преназначаване ще бъде прекратено – примерно назначаване на титуляр, завръщане на титуляра и др., в зависимост от причината за временното преназначаване. При отсъствие на визирано конкретно условие, респ. събитие в акта, преназначаването е до изтичане на максималния срок. Съдът приема в практиката си, че при тази хипотеза органът по назначаването разполага с възможност едностранно да прекрати правоотношението по чл. 82а, ал. 1 ЗДСл и преди да изтече максималният законов срок, но е длъжен да изложи мотиви, които обосновават издаването на акта. Трябва да се отбележи, че мотивите следва да почиват на обективни и проверими обстоятелства, които обосновават предприетото прекратяване на преназначаването. Излагането на фактически съображения позволява да се провери спазването на нормативното изискване органът по назначаване, в условията на оперативна самостоятелност, да упражнява правата си разумно, добросъвестно и справедливо. Изпълнението на това изискване е гаранция, че административният орган прилага дискреционна си власт при спазване на принципа на последователност и предвидимост, и е подчинена на легитимна цел – в т. см. решение № 2964 от 21.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9679/2024 г., V о., решение № 12805 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7835/2025 г., V о. и др. В обсъждания казус съдът правилно е извел заключение, че изложените фактически причини в оспорената заповед не почиват на обективно установени обстоятелства. В административната преписка не се съдържат документи, които позволяват да се направи извод, че служителката не е разполагала с необходимата професионална компетентност да организира административната процедура за заемане на длъжността „главен секретар“ от титуляр за неопределено време. Доводите на касатора, релевирани и пред двете инстанции, че би могла да се включи в конкурсната процедура, което би я поставило във възможен конфликт на интереси, почиват на предположения и не аргументират по убедителен начин прекратяване на правоотношението й за процесната длъжност. Приложените по делото доказателства, свързани с трансформиране на длъжности в областната администрация, назначаване и преназначаване на държавни служители, внасят яснота за протеклите процеси в администрацията, но са неотносими към предмета на спора, както правилно е преценил решаващият съд. Поради това съдът правилно и обосновано е приел, че обжалваната заповед е издадена при упражняване на оперативна самостоятелност от органа по назначаване, но в нарушение на изискването на чл. 169, ал. 1 АПК не е мотивирана и преследва различна от законовата цел. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,