Определение № 6185 от 09.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5632/2025 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал.1 и ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, представлявано от М. А. и И. П. срещу Решение № 77 от 16.04.2025 г. на Министъра на околната среда и водите, с което на основание чл.60 АПК е допуснато предварително изпълнение на негово Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 2-2/2025 г. от 28.03.2025 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на акта, като необоснован, издаден в противоречие с материалноправни разпоредби, при съществено нарушение на административнопроиздствените правила и в противоречие с целта на закона. Иска се спиране на допуснатото предварително изпълнение при условията на чл. 60, ал.6, изр. второ от АПК и отмяна на Решение № 77 от 16.04.2025г. на Министъра на околната среда и водите. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, след като прецени данните по делото намира, че то не му е родово подсъдно по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.132, ал.2, т.2, пр.1 АПК, на Върховния административен съд са подсъдни оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министър-председателите и министрите, издадени при упражняване на конституционните си правомощия по ръководство и осъществяване на държавното управление. С Решение № 8 от 23.04.18 г. по к. д. № 13/2017 г. на Конституционния съд на Република България е дадено задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията в смисъл, че Върховният административен съд се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление, т.е. такива административни актове, които са израз на политическите им концепции за управление. От мотивите на конституционното решение е видно, че за Конституционния съд правомощия по държавно управление, които не се обхващат от разпоредбата на чл. 125, ал. 2 от Конституцията, са тези, които не са предоставени от законодателя единствено и само на съответния министър в качеството му на централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност – чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията (ЗА), за да ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика в съответната област – ал. 2 на чл. 25 от ЗА. В кръга на актовете по чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията се включват само тези актове, които притежават белезите на административни актове и които са издадени от Министерския съвет и от министрите в изпълнение на функциите и правомощията им по ръководството и осъществяването на управлението на държавната власт. С Решение по оценка на въздействието върху околната среда №2-2/2025 г. от 28.03.2025 г. на Министъра на околната среда и водите, достъпно на интернет страницата на министерството, е одобрено осъществяване на инвестиционно предложение за „Промяна в параметрите, при които е издадено комплексно разрешително № 510-Н1/2018г, актуализирано с Решение № 510-Н1-И0-А1/2019 г.“. В случая е упражнено правомощие на министъра на околната среда и водите за издаване на решение по оценка на въздействието върху околната среда на основание чл. 99, ал.2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС), което му е предоставено на основание чл.94, ал.1, т.9 от ЗООС - за инвестиционни предложения, разширения или изменения, които попадат в приложение № 1 и са предмет на обща процедура по ОВОС и най-малко на една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или 2 от ЗООС. Законодателят в чл. 94 от ЗООС е възложил преценката на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда на министъра околната среда и водите и на директорите на регионални инспекции по околната среда, в зависимост от предмета на инвестиционното предложение. С оглед на установеното законодателно разрешение се налага извод, че министърът на околната среда и водите при постановяване на Решение № 77 от 16.04.2025г., с което на основание чл.60 АПК е допуснато предварително изпълнение на негово Решение по оценка на въздействието върху околната среда № 2-2/2025г. от 28.03.2025г., не е действал при упражняване на конституционно установени властнически правомощия, нито в качеството си на единствен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност. По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата на Сдружение „За Земята – достъп до правосъдие“, представлявано от М. А. и И. П. срещу Решение № 77 от 16.04.2025 г. на Министъра на околната среда и водите не подлежи на разглеждане пред Върховния административен съд, поради липса на положителна процесуална предпоставка, каквато съставлява родовата подсъдност на заявения спор, като компетентен да го разгледа е съответния административен съд. Съгласно правилата на местната подсъдност по чл. 133, ал. 1 АПК, делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалището на посочения в акта адресат. В конкретния случай адресат на акта е „Топлофикация Сливен-инж.А. А.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.Сливен 8800, [улица], поради което спорът е местно подсъден на Административен съд - Сливен. В контекста на изложеното се налага изводът, че спорът не е подсъден на Върховния административен съд като първа инстанция, образуваното съдебно производство следва да се прекрати и по правилата на родовата и местната подсъдност, жалбата да се изпрати за разглеждане на Административен съд – Сливен. Водим от горното и на основание чл. 135, ал. 2 във връзка с чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение,