Определение № 10958 от 15.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9928/2024 г.

Производство по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 213а, ал. 7 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. К. К., [ЕГН], с постоянен адрес в гр.София, срещу определение № 11516/10.07.2024г., постановено по адм. дело № 2038/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което е върната частната му жалба срещу Определение № 6109 от 22.02.2024г. по същото дело. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна и връщането на делото за разглеждане от друг състав на съда. Претендират се разноски. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови оспореното определение Административен съд София - град е приел, че З. К. не е изпълнил дадените от съда указания – да представи приподписана от адвокат частна жалба срещу Определение № 6109 от 22.02.2024г. по адм.дело № 2038/2024г. на АССГ, ведно с пълномощно за приподписване, поради което съдът на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК е върнал частната жалба. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи отменителни основания. Правилно Административен съд София-град е постановил оспореното определение на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК. В съответствие с разпоредбата чл. 213а, ал. 1 от АПК, приложима в настоящото производство на основание чл. 231 от АПК, съдията-докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на жалбата и ако не отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК, с разпореждане я оставя без движение и изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7-дневен срок от получаването му, като в случаите когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата. В процесния случай, по делото се установява, че подадената от З. К. К., чрез Административен съд София-град жалба срещу определение № 6109/22.05.2024г., постановено по адм.дело №2038/2024г. по описа на АССГ не е била подписана от адвокат в съответствие с изискването на чл. 212, ал. 2, във връзка с чл. 231 от АПК, съгласно което частната жалба следва да се приподпише от адвокат или юрисконсулт, освен когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност, като към искането се прилага пълномощно за приподписването, а когато жалбоподателят или неговият представител има юридическа правоспособност – удостоверение за юридическа правоспособност. За отстраняване на така констатираната нередовност, както и за внасянето на държавна такса за образуване на производство по частна жалба, на частния жалбоподател е дадено изрично указание с разпореждане от 11.06.2024г., което, видно от приложено по делото съобщение, е връчено на съдебния адрес на жалбоподателя на 24.06.2024 г. В указания от съда, с разпореждането, срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите по частната жалба в цялост, като е представил само доказателство за внасянето на държавна такса по сметката на ВАС. С отговор, изпратен по електронен път на 01.07.2024г. заявява, че прилага приподписана частна жалба с КЕП от адв. Л. Денков, ведно с пълномощно, но такова не е представено по делото. Изискванията по чл. 212 от АПК са процесуални изисквания за редовност на всяка частна жалба, императивно заложени в закона, за които съдът е длъжен да следи служебно. При неотстраняване на тези нередовности, в указания от първата инстанция срок и в цялост, частната жалба се връща на подателя й - чл. 213а, ал. 1, изр. второ от АПК, във връзка с чл. 231 от АПК. В случая е безспорно непредставянето на пълномощно за приподписване на частната жалба от адвокат или представяне на удостоверение за придобита юридическа правоспособност от жалбоподателя. С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че оспореното определение е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 213а, ал. 7 от АПК, във вр. чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,