Определение № 8541 от 05.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7507/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от К. Л. М., чрез адвокат С. Славов, САК срещу определение № 25845 от 25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7735/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което съдът е отхвърлил искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 26-4332-002535/22.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото, а именно, че М. не е собственик на управлявания от него лек автомобил и не е могъл да знае за прекратената регистрация на превозното средство. Релевира се като основание и нецелесъобразност на предварителното изпълнение, доколкото след нарушението на Закон за движение по пътищата, свързано с липса на пререгистрация на лекия автомобил в законоустановения срок след смяна на собственика, последното е отстранено след издаване на ЗППАМ и отрицателните последици от административното нарушение са премахнати. Самата пререгистрация по своята същност определя като ново обстоятелство, което иска да бъде съобразено от съда, предвид разпоредбата на чл.166, ал.2 от АПК. Според жалбоподателя предварителното изпълнение на мярката не постига дължимата преустановителна цел, тъй като противоправното състояние вече е преодоляно. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът по спора не ангажира становище. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Административен съд – София-град е образувано адм. дело № 7735/2026 г. по описа на съда, след депозирана жалба на К. Л. М., чрез адв. С. Славов против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-002535/22.05.2026 г., издадена от полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“. Със заповедта на К. М., за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което се предвижда административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ по чл.175, ал.3 от ЗДвП, на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от същия закон била наложена ПАМ – "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца". С жалбата оспорващият е поискал и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, като е обосновал искането с извършената пререгистрация на МПС след установяване на нарушението като новонастъпил факт, както и с постигане целта на закона. С обжалваното определение № 25845/25.06.2026 г., постановено по адм. дело № 7735/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, е отхвърлено искането за спиране предварителното изпълнение на наложената ПАМ. Първоинстанционният съд е приел, че М. не е доказал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или труднопоправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Посочил е още, че липсват доказателства за настъпване на значителни или труднопоправими вреди за лицето от предварителното изпълнение на акта, които да се противопоставят на защитимия обществен интерес - осигуряване безопасността на движението по пътищата. Анализирал е и доказателството за пререгистрация на МПС след извършване на нарушението и издаване на ПАМ, като е счел, че не е такова по смисъла на чл.162, ал.2 от АПК - ново обстоятелство, нито пък обоснова извод за настъпването на значителни или трудно поправими вреди в патримониума на жалбоподателя. С такива мотиви е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ по ЗДвП като неоснователно. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-4332-002535 от 22.05.2026г. е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да се спре, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението по пътищата. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне законни права и интереси на адресата. По силата на закона допуснатото незабавно изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, но дали с него е постигната тази защита е въпрос, на който следва да бъде даден отговор съобразно установените по делото факти и съобразно конкретния случай. По своята правна природа ПАМ е средство за защита на права и законни интереси на други правни субекти, държавата и обществото. В случая допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта не постига реалният ефект на предварителното изпълнение. То не съдържа законова презумпция за непогрешимост, за избягване на несъразмерност с конкретната ситуация и несъизмеримост на вредите с целите на издадения административен акт. Жалбоподателят не е собственик на управляваното от него моторно превозно средство и въпреки отговорността която има за вмененото му с оспорената заповед нарушение, чиято законосъобразност е въпрос по съществото на спора, следва да бъде съобразено, че няма как водачът да бъде уведомен за дерегистрация на автомобила при положение, че администрацията няма задължение да уведоми и самия собственик, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 15 ЗДвП. Няма доказателства да е създаден посочения в същата норма Национален регистър на пътните превозни средства и съответно данни за неговата публичност и възможност за извършване на проверки в регистъра. След като регистрацията на МПС е възстановена, предварителното изпълнение на мярката до решаване на спора по същество единствено уврежда правната сфера на жалбоподателя, а не допринася за защита на обществения интерес. Изводът е, че предварителното изпълнение на оспорения акт, при положение че е възстановена регистрацията на МПС, би могло да доведе до настъпването за жалбоподателя на значителна или трудно поправима вреда, несъразмерна с противопоставимия й защитен обществен интерес по силата на законово допуснатото предварително изпълнение. Налице е основание по чл. 166, ал. 4 АПК, във връзка с чл. 166, ал. 2 АПК за спиране предварителното изпълнение на акта. Спирането на изпълнението привременно брани заплашената правна сфера на жалбоподателя. То се изразява в спиране на действието на невлезлия в сила акт спрямо адресата, като в този случай настоящият съдебен състав съобразява и наличието на специфики в интензитета на правното въздействие. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд