Определение № 9444 от 10.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8864/2023 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повдигнат спор за подсъдност между Административен съд – София-град и Административен съд – Сливен по повод искова молба на Д. Иванчева, понастоящем в Затвора [населено място], срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” при МП, с правно основание чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС). За да се произнесе по така повдигнатия спор за подсъдност, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд взе предвид следното: Исковата молба е била подадена до Административен съд - София-град от Д. Иванчева, понастоящем в Затвора [населено място]. По повод на нея е образувано адм. дело № 6353/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. С определение № 5868 от 10.07.2023 г. съдът е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд – Сливен. На 17.08.2023 г. от името на Иванчева е в деловодството на АС Сливен е входирана молба с възражение за неподсъдност и искане за повдигане спор за подсъдност. С определение № 1144 от 31.08.2023 г. по адм. дело № 244/2023 г. Административен съд – Сливен е повдигнал спор за подсъдност. Съдът се е мотивирал с разпоредбата на чл. 285 ал.2 от ЗИНЗС и с правото на избор от страна на ищеца. Изложил е също мотиви, че в първоначалната искова молба на ищцата се твърди, че претърпените вреди са от неоказване на медицинска помощ на територията на град [населено място], където е мястото на увреждането. Иванчева има право на избор на местна подсъдност между мястото на увреждането и настоящия адрес на увредения. Исковата молба е била адресирана до АССГ. Следователно ищцата е обективирала своя избор. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав намира, че компетентен да се произнесе по исковата молба на Д. Иванчева, понастоящем в Затвора [населено място], срещу ГД „ИН” София, с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС е Административният съд - София–град по следните съображения: Разпоредбата на чл. 285, ал. 2 от ЗИНЗС предвижда, че искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 205, ал. 1 от АПК от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите във вр. с чл. 203 от АПК във вр. с чл. 285 от ЗИНЗС. Така уредената местна подсъдност е специална по отношение на правилата на АПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС. Правилен е изводът на АС- Сливен, че в случая мястото на увреждането е в гр. [населено място] / видно и от изложението в обстоятелствената част на исковата молба/, като именно пред съда по мястото на увреждането ищецът е предявил исковата си молба, а не по настоящия си адрес. От значение за определяне на местната подсъдност е направения от ищеца избор, който в конкретния случай е искът да се разгледа от Административен съд - София-град, пред който е предявена исковата молба. Ищецът се е възползвал, като е избрал първата хипотеза, визирана в чл. 285 ал. 2 от ЗИНЗС, което налага извод, че местно компетентният съд, който следва да разгледа делото, е Административен съд - София-град. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 4 и ал. 8 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение