Решение № 4633 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2010 г.

Решение № 4633 от 1.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9922/2010 г., I о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационни жалби на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП и на "Вихаус" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. "Ив. Шишман" № 22, представлявано от Тодор Христов Христов, чрез адв. Д. Христова, против Решение № 410 от 19.04.2010 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 881 по описа 2009 г., съответно в частта му, с която по жалба на дружеството е отменен ревизионен акт /РА/ № 801413/11.03.2009 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-104/8.05.2009 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице са определени задължения по ЗДДС в размер над 126 607,95 лв. и по ЗКПО (отм.) за периода 1.01 - 31.12.2006 г. в размер над 8 699,44 лв. със съответните лихви и в тази, с която жалбата на ревизираното лице против РА в останалата й част е отхвърлена като неоснователна. В касационната жалба на ревизираното лице се твърди, че необосновано съдът е потвърдил заключението на органите по приходите за приложимост на процесуалния ред по чл. 122 и сл. ДОПК за извършване на процесната ревизия. Този извод се основава единствено на първоначалните писмени обяснения на Стойка Иванова Янкова и Христина Куртева Добрева относно закупуване на недвижимите имоти в нот. актове № № 16/31.01.2006 г. и 87/11.04.2006 г. на цени по-високи от вписани в нотариалните актове. Не са взети предвид последващите обяснения и доказателства, представени от тези лица, още преди издаване на ревизионния доклад. Иска отмяна на решението в обжалваната част, отмяна на РА и присъждане на разноски. Ответникът по тази жалба директора на дирекция "ОУИ" Бургас" при ЦУ на НАП не взема становище по нея. В касационната жалба на данъчната дирекция се поддържа, че съдебното решение в отменителната му част е неправилно, тъй като съдът без основание кредитирал приетото в съдебното производство експертно заключение относно пазарната стойност на продадените недвижими имоти, вместо това, прието в ревизионното производство. Иска се отмяна на решението в посочената част, отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - "Вихаус" ООД не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата на Д"ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационните жалби и направените в тях оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира касационните жалби за процесуално допустими, а по същество за неоснователни поради следното: Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че с нотариални актове № № 180/16.05.2005 г. и 109/29.12.2006 г. на ревизираното лице е прехвърлен от страна на физически лица съответен процент от правото на строеж върху описаните в актовете недвижими имоти в строителните граници на гр. Бургас, съответно в к-с"Славейков" и к-с"Лазур" срещу задължението на дружеството-приобретател да извърши със свои средства и труд строителство на сгради, включващи обекти на прехвърлителите на ограниченото вещно право като дружеството предаде обектите на прехвърлителите в уговорената степен на завършеност. Част от обектите в построените сгради са останали собственост на дружеството и с нотариални актове, описани подробно в ревизионния доклад и РА, то е продало тези обекти на трети лица. При анализ на представените документи за продажба, органите по приходите са решили, че някои от цените по продажбите по нотариалните актове значително се отличават от пазарните цени. В ревизионното производство са изискани писмени обяснения от приобретателите на имоти /прехвърлени от РЛ/, при което една част от тях са потвърдили отразените в нотариалните актове цени на сделките, друга част не са дали поисканите им обяснения, а само физическите лица Стойка Иванова Янкова и Христина Куртова Добрева са дали първоначално обяснения съответно от 25. и 27.11.2008 г., че са купили апартаментите си на цени по-високи от тези, посочени в нотариалните актове. На 9.12.2008 г. Христина Куртева Добрева е дала допълнителни обяснения, съгласно които на 25.01.2006 г. е сключила анекс към предварителния договор за покупко-продажба като страните са се съгласили тя да получи обратно сумата 14 900 лв., защото се е отказала от довършителните работи по имота и в крайна сметка го е купила със съпруга си на посочената в нотариалния акт цена. Представен е и описаният анекс. Аналогични допълнителни обяснения е дала и Стойка Иванова Янкова като е представена и разписка за връщане на сумата 24 500 лв. от страна на РЛ. Допълнителните обяснения са дадени преди РД. За да измени данъчните основи и да намали определените с РА задължения, кредитирайки изцяло приетото по делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел следното: По ЗДДС, за продадените обекти в к-с"Лазур", според експертизата в ревизионното производство, допълнително се начислява ДДС 82 719,82 лв., според експертизата в съдебното производство - 27 492,42 лв. За продадените обекти в к-с "Славейков", според първата експертиза, допълнително се начислява ДДС 32 069,20 лв., а според втората експертиза-22 575,40 лв. /сборът от двете дължими според съда суми = 50 067,82 лв./. За дадените като обезщетение имоти в к-с"Лазур" в ревизионното производство е направена оценка, въз основа на която е начислен ДДС в размер на 55 502,38, а за тези в к-с "Славейков" 21 037,75 лв. /общо 76 540,13 лв./, според съда това задължение не е спорно и не са събирани доказателства за опровергаване на тази оценка. Така съдът е определил задължението по ЗДДС като сбор от сумите 76 540,13 лв. + 50 067,82 лв. = 126 607,95 лв. По ЗКПО за 2006 г. с РА са определени корпоративен данък в размер на 15 633,19 лв. главница и 4 520,99 лв. лихви. Според съда дължимите суми са 8 699,44 лв. главница и съответни лихви за 2006 г. Увеличението на ФР при ревизията е със 123 869,77 лв. - разлика между оценката на прехвърлените имоти в размер на 257 796 лв. и стойността по нотариалните актове 133 926,23 лв. Според съда, тази разлика, въз основа на съдебната експертиза 21 327 и 133 926,23 лв. минус 21 327 лв. = 76 400,77 лв. Към тази разлика се прибавя 1 244,05 лв. печалба, декларирана от РЛ, изваждат се намаления 19 648,53 лв. по чл. 23, ал. 3 ЗКПО и при 15 % ставка е определено задължение от 8 699,44 лв. Основанието процесната ревизия да бъде извършена по особения ред на чл. 122 ДОПК е ал. 1, т. 2 на текста - поради наличие на данни за укрити приходи или доходи. За да се приложи чл. 122 от ДОПК при установяването на дължимия данък, следва да е налице особен случай, който да препятства извършването на ревизия по общия ред. Тези особени случаи са уредени изчерпателно от чл. 122 от ДОПК и следва да са установени обективно от органа по приходите в условията на пълно доказване, за да премине ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Установяването на основанията следва да е доказано с допустимите от ДОПК доказателства, като доказателствената тежест е за органите по приходите и не е допустимо прилагането на разпоредбата при само предполагаемо наличие на основание. Неоснователно е главното оплакване в касационната жалба на ревизираното лице, че заключението на органите по приходите за наличие на укрити приходи се основава единствено на писмените обяснения на посочените по-горе физически лица, които в последствие са се отказали от тях. Наличието на основанията за прилагане на чл. 122 от ДОПК се установява винаги след образуване на ревизионното производство, което в случая е станало и с приетата в ревизионното производство експертиза относно пазарната оценка на продадените недвижими имоти. На осн. чл. 29, ал. 5 ЗДДС (отм.), данъчната основа при облагаемите доставки на стоки за целите на този закон не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиване на стоката или себестойността по смисъла на Закона за счетоводството на произведената стока, а в случаите, когато стоката е внесена - от данъчната основа при внос, а съгласно ал. 6, т. 1 на текста, алинея 5 не се прилага при продажба на стоката по пазарна цена, определена по методите, посочени в § 1, т. 10, букви .... от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Аналогична е уредбата на чл. 27 ЗДДС. Неоснователно е главното оплакване и в касационната жалба на данъчната дирекция за възприемане на експертното заключение, прието в съдебното производство, вместо това, прието в хода на ревизията. Последното не съдържа информация по кой от теоретично изложените методи за оценка е изготвено и въз основа на какви данни и проверки. В замяна на това, за да основе решението си на приетата в съдебното производство експертиза, съдът е отчел, че заключението е изготвено по методите на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци, на възстановителната и сравнителната стойности и е взело предвид реално сключени сделки на подобни имоти с приблизително еднакви на процесните характеристики. В последното по делото заседание пред първоинстанционния съд, процесуалният представител на данъчната дирекция се е отказал от искането си за назначаване на допълнителна експертиза, поради което оспорването на приетото от съда заключение е недопустимо да става с касационната жалба. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 21 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение