Решение № 3286 от 24.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1257/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Н. П. Н., [ЕГН], чрез адв. И. Ковачева, против Решение № 13574/04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 566/2025 г. по описа на Административен съд – Варна. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът развива подробни съображения за противоречия и пропуски при оценката на фактите и събраните доказателства по делото. Оспорва заключението на съда за подписване на документите от ревизионната преписка с валидни електронни подписи на органите по приходите. Твърди, че приходната администрация и съдът не са извършили обективен анализ на данните относно данъчния статус на задълженото лице и характера на трудовата дейност, която е осъществявало на борда на различни кораби през периодите от 2018 г. до 2022 г. Като допълнителни аргументи изтъква обстоятелствата, че редица държави членки на ЕС са въвели извънредни мерки след 2020 г. във връзка с COVID-19 пандемията, както и принадлежността на Кралство Норвегия към Европейската икономическа зона. В случай, че останалите възражения за недължимост на данъка бъдат отхвърлени, моли субектът да бъде квалифициран като „морско лице“ и основата за облагане да се определи според правилото на чл. 25, ал. 3 ЗДДФЛ. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което ревизионният акт (РА) да бъде отменен изцяло. Претендира присъждане на сторените деловодни разноски за двете инстанции, съгласно изготвен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) Варна при ЦУ на НАП, редовно уведомен, не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. Мотивирано становище за нейната неоснователност е изразено от процесуалния представител юрк. Маринова в молба-писмена защита по хода на делото. Формулирани са искания съдебното решение да бъде потвърдено и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. Релевира се възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба поради отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С РА № Р-03000324000969-091-001/18.12.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, на Н. Н. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периодите от 2018 г. до 2022 г. в общ размер на 46 378 лв. и законна лихва в размер на 20 289,77 лв., по р. II e извършено прихващане срещу резултата за 2022 г. в размер на 1 261 лв. – главница и 126,92 лв. – лихва, при което за довнасяне е определена сума в общ размер на 44 968,08 лв. – главници и 20 289,77 лв. – лихви. Издаденият РА е потвърден с Решение № 276/25.02.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП Варна при ЦУ на НАП в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периодите от 2018 г. до 2021 г., като жалбата е оставена без разглеждане и производството е прекратено по отношение на задълженията за 2022 г. Предмет на оспорване пред Административен съд – Варна е бил РА в потвърдената част. Решаващият съд е проследил подробно установените факти в хода на ревизионното производство, образувано със ЗВР № Р-03000324000969-020-001/21.02.2024 г. на началник сектор „Ревизии“. Въз основа на изяснените обстоятелства относно личното, семейното и имущественото положение на Н. Н. с РД/РА е прието, че за периода от 2018 г. до 2022 г. лицето е местно за данъчни цели по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ и подлежи на облагане в България за световния си доход - от източници в страната и чужбина. Жалбоподателят е изпълнявал длъжността капитан/главен офицер на различни кораби, сключвайки 20 трудови договора с OSM Maritime Crew Ltd (Кипър), Vestland Marine Crew AS (Норвегия) и Sanco Shiping AS (Норвегия) чрез посреднически услуги на дружества за набиране на персонал на плавателни съдове. Годишни данъчни декларации по чл. 50 ЗДДФЛ не са подавани от негова страна, с изключение на декларацията за 2022 г., в която е посочил придобити доходи от трудови правоотношения в качеството на „морско лице“. В рамките на извършената проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът е потвърдил издаването на РА от компетентни органи по приходите съгласно чл. 119, ал. 2 вр. с ал. 1 ДОПК. По отношение на електронните сертификати на издателите на ЗВР от 21.02.2024 г., ЗИЗВР от 16.05.2024 г., заповедите за спиране и възобновяване на производството, РД и РА, е формирал извод за валидност на процесните КЕП и за спазване на изискванията на Регламент № 910/2014 г. и приложение 1 към него. Не е намерил съществени процесуални нарушения или пороци, касаещи формалната законосъобразност на обжалвания административен акт. По приложението на материалния закон първоинстанционният съд е достигнал до заключение за законосъобразност на РА и е отхвърлил оспорването. Като недоказано е обсъдено твърдението, че през ревизираните периоди Н. Н. не е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ. В случая не е спорно удостовереното от ИА „Морска администрация“, че жалбоподателят е бил на борда на кораби извън територията на България през 2018 г. – 214 дни, през 2019 г. – 253 дни, през 2020 г. – 200 дни, пред 2021 г. – 202 дни и през 2022 г. – 200 дни. От значение за преценката по въпроса са фактите във връзка с постоянния адрес, семейното положение, основното жилище, движимото и недвижимо имущество на физическото лице, както и липсата на доказателства в противна насока. Ревизиращият екип е съобразил правилно данните за декларираните и заплатени данъци от трудови доходи в Норвегия, прилагайки съответно СИДДО със САЩ (по отношение на доходите в размер на 43 066 USD) и СИДДО с Норвегия (по отношение на доходите в размер на 681 998 норвежки крони). На следващо място в решението са изложени мотиви за наличие на основание за облагане с данък в периодите от 2019 г. до 2021 г., в които Н. Н. е работил на кораби под флага на Норвегия и Бахамските острови. По делото не са представени доказателства за платени данъчни задължения в Норвегия и доколкото Н. Н. не покрива критерия за „морско лице“, предвиден в § 1, т. 54 ДР ЗДДФЛ, то редът на чл. 25, ал. 3 ЗДДФЛ се явява неприложим. Нормите на Кодекса за търговско корабоплаване са ирелевантни за преценката в случая. Направено е уточнение, че последното не важи за положения труд до м. 01.2019 г. на кораб Sanco Spirit, вписан в регистъра на Гибралтар - задморска територия на Великобритания. По отношение на получената сума от 4 916,23 евро през м. 02.2020 г. е споделен изводът в РА, че подлежи на облагане като част от начисленото от работодателя трудовото възнаграждение. Така постановеното решение от Административен съд – Варна е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването на касатора към преценката на първоинстанционния съд за валидността на процесния РА, поради неподписване на документите от посочените като техни издатели органи по приходите с КЕП към датата на издаване по реда на Регламент (ЕС) № 910/2014 на ЕП и на Съвета от 23.07.2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО. Независимо от направеното възражение в тази насока касаторът не отправя изрично искане за обявяването му за нищожен. Видно от доказателствата по делото РА № Р-03000324000969-091-001/18.12.2024 г. е подписан с валидни електронни подписи към съответния момент и това обстоятелство е удостоверено от документите по ревизионната преписка на магнитен носител, а не както погрешно счита касаторът - от доставчика на удостоверителната услуга с Молба с.д. 12459/22.07.2025 г. Във връзка с оспорването от процесуалния представител на жалбоподателя, съдът е изискал от третото неучастващо лице - „Информационно обслужване“ да представи информация и документи за издаването и управлението на КУКЕП за лицата М. Д., Й. Н. и П. П.. С оглед на изложеното настоящият касационен състав приема, че административният съд е извършил надлежно преценката по чл. 160, ал. 2 ДОПК и в съответствие с приложените документи към молбата от 22.07.2025 г. е достигнал до правилен извод за липса на формални нарушения, обуславящи нищожност на РА. При разрешаването на спора, свързан с визираните в РА/РД предпоставки за установяване на задълженията на Н. Н. за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода 2018 г. - 2021 г., не са допуснати наведените пороци с касационната жалба. Първостепенният съд е обсъдил релевантните факти и доказателства по делото и обосновано е отхвърлил оплакванията на жалбоподателя като недоказани. Следва да се отбележи, че за данъчен период 2022 г. не са установени задължения с РА, а е признат надвнесен данък в размер на 1 261 лв. (впоследствие прихванат по р. II). Жалбата в тази ѝ част правилно е оставена без разглеждане с Решение № 276/25.02.2025 г. на ДД ОДОП Варна. Законосъобразни са изводите на съда, определящи Н. Н. като местно физическо лице за процесните периоди на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 4, вр. ал. 4 ЗДДФЛ. Водещият критерий е центърът на жизнените интереси на ревизираното лице, без значение от установените данни за продължителни отсъствия от страната при изпълнение на задълженията му по трудовите договори. В България се намират основното жилище на неговото четиричленно домакинство (включващо двете непълнолетни деца), притежаваното недвижимото и движимо имущество, МПС, банкови сметки, по които са изплащани възнагражденията и останалите конкретни данни по делото относно финансирането на разходи за живот, погасяване на кредити и т.н. Противно на позицията на касатора, получените доходи правилно са квалифицирани като такива от трудови правоотношения за изпълнението на длъжността капитан/главен офицер на корабите Ocean Europe, Nordic Explorer и Norside Supporter, регистрирани c държава на флага Bahamas. Съгласно § 1, т. 27 ДР ЗДДФЛ чуждестранните дружества, с които са сключени договорите, нямат качеството на работодател и за същите не възникват задължения за начисляване, удържане, деклариране или внасяне на данък по ЗДДФЛ. Първоинстанционният съд е обсъдил пропускът на данъчно задълженото лице да декларира дохода по реда на чл. 50, ал. 3 ЗДДФЛ. Правилни са изводите на НАП и на съда, че Н. Н. не може да бъде квалифициран като „морско лице“ по смисъла на § 1, т. 54 ЗДДФЛ, тъй като лицето не е член на екипажа на морски кораб, вписан в регистъра на корабите на държава - членка на Европейския съюз, независимо дали се намира на брега или на борда на кораба. Липсата на която и да е от предпоставките на § 1, т. 54 ЗДДФЛ води до невъзможност да бъде определена преференциална данъчна основа по чл. 25, ал. 3 ЗДДФЛ. По отношение на реализирания доход през 2018 г. (неточно посочено в мотивите за 2019 г.) в размер на 73 563,19 лв. или 43 066 USD, ревизираното лице е представило документи относно размера на декларирания и платен данък в САЩ, а именно: Уведомление от Финансовия департамент на Филаделфия, Пенсилвания за платени данъци за 2018 г., Формуляр W-2, Данъчна декларация за доходите на чужденци в САЩ за 2018 г., Уведомление № СР565 от 18.04.2019 г. за издаден персонален идентификационен номер на данъкоплатеца. При издаването на РА не е установено задължение върху конкретния доход предвид приложения от ревизиращите метод за премахване на двойно облагане по чл. 22, б. „а“ от СИДДО между Република България и САЩ. Описаните действия на органите по приходите са изцяло в полза на данъчния субект и въз основа на тях е недопустимо да бъдат извличани аргументи за съществени процесуални нарушения от органите по приходите по повод на осъществения обмен на информация с данъчната администрация на Норвегия реф. No ER0183NO0624 от 4 юли 2024 г. Твърденията на касатора, че тежестта на доказване в разглежданата хипотеза е изцяло върху органите по приходите, са в противоречие разпоредбата на чл. 116, ал. 1 ДОПК. В хода на съдебното производство от Н. Н. не са ангажирани доказателства, които да са били игнорирани от съда или налагат промяна на крайното му заключение по същество. Всички поддържани твърдения пред касационната инстанция са разгледани последователно в мотивите на атакуваното решение, включително изводите по приложението на СИДДО между Република България и Кралство Норвегия, обн. ДВ бр. 97 от 11.12.2015 г. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, довели до отхвърляне на жалбата срещу РА. След проверка на заявените касационни пороци и служебна за приложението на материалния закон, настоящата инстанция намира Решение № 13574/04.12.2025 г., постановено по адм. дело № 566/2025 г. по описа на Административен съд – Варна за законосъобразно, обосновано и правилно. Предвид изхода на делото и своевременното искане от процесуалния представител на ответника, на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер от 3 059,27 евро, на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховен административен съд, първи състав на Осмо отделение,