Определение № 54 от 21.02.2014 г. на ВКС по т. д. № 2970/2013 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. И. Моралийски и Вяра Юлийева К.-М., двамата от [населено място], срещу решение № 371 от 17.12.2012 г. по в. т. д. № 611/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Варненски окръжен съд решение № 411 от 16.03.2012 г. по т. д. № 1454/2011 г. в частта, с която са уважени предявените от „А. А.Е.”, Гърция чрез „А. банк – Клон България” положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземане към касаторите, в качеството им съответно на кредитополучател и на поръчител по договор за банков кредит № 83-32/2007 от 11.12.007 г. за сумите, посочени конкретно в исковата молба, за които е издадена заповед за изпълнение № 11769 от 22.06.2010 г. по ч. гр. д. № 8088/2010 г. на Варненски районен съд. Настоящият състав, като взе предвид, че единият от въпросите, с които касаторите са обосновали допускане на касационния контрол, а именно – въпросът, свързан с възможността вземанията по договор за банков кредит да бъдат обявени за предсрочно изискуеми с подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е предмет на висящото тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, образувано с разпореждане от 11.02.2013 г. на Председателя на Върховен касационен съд, намира, че в случая са налице предпоставките на чл. 292 ГПК за спиране на производството по настоящото дело. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение